По-високи публични разходи, по-високо данъчно-осигурително бреме, по-голямо разпределение през бюджета и влошено фискално салдо. Това предвижда проектът на бюджет за 2019 г., който вчера бе приет от правителството на извънредно заседание. Промените, които са залегнали в "данъчния пакет" за 2019 г., ще струват на българските данъкоплатци нови 1.5 млрд. лева годишно. Премиерът се самопохвали с "един от най-амбициозните бюджети на Прехода. Държавата не е била никога в по-добра кондиция от сега".

Консолидираните разходи през 2019 г. са заложени в размер на 44.5 млрд. лв., което е с 5.9 млрд. лв. повече от очакваното изпълнение през текущата 2018 г. Това е напомпване на публичните разходи с над 10 млрд. лв. за 2 години, изчисли Институтът за пазарна икономика.

Интересен момент в общата картина на покачването на разходите е, че то не е основно провокирано от бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО). Ръстът в разходите на ДОО за периода 2017-2019 г. е в рамките на 1.5 млрд. лв., което е изцяло финансирано от по-високите приходи в ДОО, в т.ч. в резултат на повишена осигурителна тежест (през вноски за пенсия и осигурителни прагове). Всъщност дефицитът на ДОО се свива – от 4.4 млрд. лв. през 2017 г. до 3.9 млрд. лв. през 2019 г. На практика през сериозния ръст в осигурителните приходи, провокиран от ръста на заетостта, трудовите доходи и осигурителната тежест, финансовият министър пести от трансфера към НОИ. Спестеното обаче не се заделя, нито се отразява в някакви мерки за по-ниска тежест за данъкоплатците, а се разходва по други пера.

Повишените разходи са свързани с увеличените с 10% заплати в публичния сектор, които струват на бюджета 561 млн. лв., както и с около 20% на заплатите на учителите, което се равнява на 330 млн. лв. за 2019 г.  Срещу това повишение обаче не стоят достатъчно ясни ангажименти за подобряване на работата на администрацията и оптимизация в структурите й. По-сериозен такъв е предложеното ограничаване на възможността на пенсионерите в силовите ведомства да продължат да получават хем пенсия, хем заплата. Ясно заявени мерки за ограничаване на административния персонал в целия публичен сектор обаче липсват, коментира ИПИ.

Предвижда се близо 200 млн. лв. ръст на разходите за социални помощи. Последните са почти изцяло концентрирани в две направления – 150 млн. лв. повече за хората с увреждания и 40 млн. лв. повече целеви помощи за отопление. Така работещите в публичния сектор ще получат ръст на заплатите, който е чувствително над очакваните нива на инфлация, тоест по-високите доходи няма да бъдат изядени от ръста на цените. По-различно стоят нещата при пенсионерите, тъй като увеличението от 5.7% на пенсиите ще е в сила от юли 2019 г. Отоплителния сезон тази година пенсионерите ще посрещнат със старото покачване на пенсиите (3.8% от юли 2018 г.), което в голяма степен беше изядено от инфлацията, отбелязва ИПИ. 

За поредна година се залага и сериозен ръст в разходите за здравеопазване – последните ще се увеличат с над 500 млн. лв. и ще достигнат близо 5.3 млрд. лв. Важно е да се отбележи, че това не е свързано с говоренето за „промяна на модела”, нито с нова вноска от 12 лв., които дори и да бъдат приети, ще важат от 2020 г.

Промените, които са залегнали в "данъчния пакет" за 2019 г., подготвен от правителството, ще струват на българските данъкоплатци нови 1.5 млрд. лева годишно, изчислиха пък финансовите експерти на десните партии. Те посочват като особено вредно предложението за рязко вдигане на максималния осигурителен доход от 2600 на 3000 лв., което е неочаквано, без обосновка и ще удари най-продуктивните и добре печелещи хора. Според тях вдигането на данъка за по-старите коли също е зле замислено, защото изобщо не дава гаранция, че автопаркът ще бъде обновен и че събраните допълнителни постъпления ще бъдат използвани за екоцели, а не за запълване на бюджетни дупки. От нaчaлoтo нa 2018 г. и пенсионната вноска бе увеличена с 1 пункт. Задава се и пopeднaтa мacoвa пoдмянa нa ĸacoвитe aпapaти. Тя щe зaceгнe 220 000 ycтpoйcтвa cъc cтoтици лeвове paзxoди за една машина, което си е типичен скрит данък за бизнеса. Експертите коментират, че въвеждането на онлaйн вpъзĸa с НАП е дoбъp нaчин зa фиcĸaлeн ĸoнтpoл, нo това е елeмeнт oт дaнъчнaтa cиcтeмa и paзxoдитe пo пoдoбни измeнeния тpябвa дa бъдaт зa cмeтĸa на oблaгoдeтeлcтвaнaтa cтpaнa, т.e. на бюджeтa, а не да обременяват фирмите.

Борисов за "най-амбициозния бюджет на прехода" : 

"Поехме ангажимент БВП да достигне 110 млрд. до края на мандата. Още за 2019 г. разчетите показват, че той възлиза на 116 млрд., а до края на мандата на 133 млрд.", заяви вчера премиерът. "На политическите ни опоненти можете да им говорите само в цифри! Говореше се, че искаме да задължим следващите поколения, а то е точно обратното. Рекордно нисък е външният дълг. Третият най-нисък в ЕС", добави Борисов и уточни, че в края на мандата външният дълг ще стане най-ниският в ЕС, а минималната заплата ще бъде 560 лв.  Борисов посочи, че в бюджета има над половин милиард повече за общините предимно от Северна България. Ръстът на изравнителната субсидия за Северозападна България е над 114%. "Приоритетно има средства за развитие на уличната мрежа и общинските пътища", изтъкна той. "Без да подменяме данъчната политика и благодарение на усилията на правителството има стабилен икономически растеж. Приходите в бюджета нарастват до над 4.5 млрд. лева", заяви премиерът.

----------------------

Само числа

--------------

Институтът за пазарна икономика направи "каталог" на по-значимите увеличения на данъци, акцизи и осигуровки през последните 10  години. 

Въвеждане на нови данъци

• Нов общински туристически данък – определя се на местно ниво (2011)
• Нов данък върху застрахователните премии – ставката е 2% (2012)
• Данък „лихва” – ставката е 8% (2013)
• Нов общински данък върху таксиметровите превози – определя се на местно ниво (2017)

Вдигане на акцизи

върху цигарите

• до 148 лв. за 1000 къса (2010)
• до 161 лв. за 1000 къса (2016)
• до 168 лв. за 1000 къса (2017)
• до 177 лв. за 1000 къса (2018)

върху нагреваемите тютюневи изделия - до 233 лв./кг (2018)

върху тютюна за пушене

- 130 лв./кг (2011)

- 152 лв./кг (2012)

върху горивата

 – до 710 лв./1000 литра за безоловен бензин (2011)

– до 615 лв./1000 литра за газьол и керосин (2011)

 – до 630 лв./1000 литра за газьол и керосин (2012)

- до 645 лв./1000 литра за газьол и керосин (2013)

Покачване на местни данъци 

• 62 случая на увеличени местни данъци (2016)
• 69 случая на увеличени местни данъци (2017)
• 37 случая на увеличени местни данъци (2018)

Осигурителни промени

• Увеличена вноска за здраве с 2 процентни пункта (2009)
• Увеличение на вноската за пенсия с 1 процентен пункт (2017)
• Увеличение на вноската за пенсия с 1 процентен пункт (2018)
• Повишения на максималния осигурителен доход – с по 200 лв. в периода 2013-2015 до 2600 лв.
• По-високи минимални осигурителни прагове – повишения през повечето години, в т.ч. и административно наложени в някои случаи.