"Лош кастинг за Европа", писа парижкият в. "Фигаро" за номинацията от Европейския съвет на новите ръководители на главните институции в ЕС. След три дни тежки пазарлъци блокажът бе преодолян, но за сметка на демократичния образ на съюза. Избраниците на европейските лидери дори не обявиха публично каква представа имат за обединена Европа и не се съревноваваха пряко с никого.
Френският президент Еманюел Макрон посочи за председател на Еврокомисията германската министърка на отбраната Урсула фон дер Лайен, която е родена в Брюксел и отлично владее френски език. Германската канцлерка Ангела Меркел даде вид, че няма нищо общо с тази инициатива, и се въздържа да гласува. Тя върна жеста на Макрон и подкрепи за шеф на Европейската централна банка французойката Кристин Лагард, която е управител на МВФ. Белгийският премиер Шарл Мишел бе избран за председател на Европейския съвет, а за върховен комисар по външната политика и сигурността бе номиниран испанският социалист Жозеп Борел. Новите шефове на Еврокомисията ще поемат функциите си след одобрение от Европейския парламент.
Италия също получи дял от висшите постове, като спечели председателството на Европарламента чрез Давид Сасоли от групата на социалистите и демократите. Споменаваният за кандидат Сергей Станишев сам се оттегли и обясни, че иска да се концентрира върху работата си начело на ПЕС. Така големите западноевропейски държави си поделиха ръководните позиции в ЕС. Те изразиха задоволство от равновесието на половете - две жени и трима мъже, - но замълчаха за географското равновесие, което изключи Източна Европа. Липсата на политическо равновесие пък огорчи зелените, които чрез френския евродепутат Яник Жадо определиха номинираните като "второразрядни" европейски фигури.
Премиерът Бойко Борисов не се разстрои, че са отпаднали споменаваните български имена сред кандидатите за висши постове - Кристалина Георгиева и Сергей Станишев. "Имаме председател на Европейския съвет – Шарл Мишел. Много добър приятел на България“, заяви с облекчение той в края на тридневното заседание. Според него била спазена традиция от времето на Херман ван Ромпой Белгия да бъде председател на Европейския съвет.
ОТ ЕДИН ИТАЛИАНЕЦ НА ДРУГ
Италианецът Антонио Таяни отстъпи председателството на Европейския парламент на сънародника си Давид Сасоли, който бе избран с 345 гласа от 667 действителни бюлетини при тайния вот във втория тур. Другите кандидати, които се бореха за водещата позиция начело на Европейския парламент, бяха Ска Келер („Зелените“, Германия), Сира Рего (Европейска обединена левица, Испания) и Ян Захрадил (Алианс на консерваторите и реформаторите, Чехия).
