Дела за несправедливо отчуждени терени за пътно строителство и за отказано правосъдие завършиха с осъдителни решения за България в Страсбург, заради които тя на първо време ще плати близо 20 000 евро за морални щети и съдебни разноски, а по-късно ще добави неизвестна сума за материални щети.
По делото "Костов и други срещу България" софиянецът Недялко Костов и още двама столичани се оплакаха, че техни терени край София са били отчуждени за строителство на пътна връзка с магистрала Хемус и за прокарване на Южната дъга, като държавата им е заплатила несправедливо ниски обезщетения. На първия тъжител тя е предложила първоначално по 8 ст. на кв. метър, а на другите двама - по 84 ст./кв. м. След съдебни разправии Костов извадил оценки на съседни терени, според които неговата земя от 21,3 дка трябвало да струва 4 800 000 лв., а държавата му дала 4800 лв. Другите двама тъжители от землището на Южната дъга загубили терен от 6 дка, оценен първоначално на 1140 лв., а сетне на 5116 лв. Накрая държавата склонила да им даде по 20 лв/кв. м, за да разблокра строителството, но те настоявали, че наоколо терените били оценявани между 21,5 и 104 лв/кв. м.
Европейският съд за правата на човека постанови, че спрямо тримата е нарушен чл. 1 от Допълнителния протокол №1, който защитава правото на собственост. Страсбург не посочи колко е справедливата оценка на имотите и затова даде право на тъжителите да заведат нови дела пред български съдилища за обезщетения, въпреки че са извървели до момента всички стъпала на националнта съдебна система. Освен това той им присъди по 5000 евро за морални щети и 4822 евро за съдебни разноски.
Осъденият за футболно хулиганство Евгени Байраков, който отишъл с приятели от София в Пловдив да гледа мач, но се сбил с местни фенове и замерял минувачи с бутилки и камъни, получи обезщетение за морални щети от 1700 евро, защото не получил възможност да обжалва присъдата си от 300 лв. глоба и 13 денонощия затвор, издадена му от Пловдивския районен съд. Решението било, че присъдата не подлежи на обжалване. Байраков искал 20 000 евро морално обезщетение и неуточнена сума за материални щети, защото не можел да ходи на работа, докато бил в затвора, но Страсбург прецени, че претенцията му е прекомерна и че няма връзка между отсъствието му от работа и излежаването на присъдата. Спрямо него е бил нарушен чл. 2 от Допълнителния протокол №7, който предвижда, че всеки осъден за криминално деяние има право на обжалване пред по-висока инстанция. България не можа да се възползва от изключението, което се признава за дребни деяния, защото практиката на българските съдилища е била непостоянна - в едни случаи присъдите за такива хулиганства са били обжалвани, а в други - не са допускани до по-висока инстанция.
