В отсъствието на българска делегация Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) единодушно (100 от 101 гласували при един въздържал се) поиска вчера създаването на специален международен наказателен трибунал в Хага, който да преследва руските и беларуските политически и военни лидери, "планирали, подготвили, инициирали или изпълнили" агресивната война на Русия срещу Украйна.
"Без тяхното решение за водене на тази агресивна война срещу Украйна нямаше да се случат произтичащите от нея зверства, както и разрушенията, смъртта и щетите, произтичащи от войната, включително от законни военни действия", посочи Асамблеята, одобрявайки резолюция въз основа на доклад на швейцарския либерал Дамиен Котие.
Такъв трибунал трябва да бъде "одобрен и подкрепен от възможно най-много държави и международни организации, и по-специално от Общото събрание на ООН", се казва в резолюцията.
Българската делегация, водена от депутата от ГЕРБ Георг Георгиев, си тръгна предсрочно, защото народните представители са имали "спешни задачи в София", каза пред "Сега" източник в Страсбург. Пратениците на българския парламент са проследили заседанията на ПАСЕ само през първите два дни от 5-дневната зимна сесия на асамблеята на Съвета на Европа. В нея участват делегати от 46 европейски държави без Беларус, който никога не е преман в Съвета на Европа, и без Русия, която бе изгонена през март миналата година заради агресията си в Украйна. България официално е представена в ПАСЕ от шестима титуляри и шестима заместници от всички парламентарни групи.
В обръщение към асамблеята преди вота Олександра Матвийчук, ръководителка на украинската неправителствена организация за защита на правата на човека "Център за граждански свободи", на която съвместно бе присъдена Нобеловата награда за мир за 2022 г., заяви : "Да, това е дръзка стъпка. Но ние имаме един силен аргумент: трябва да я направим, защото е правилна".
Нито един друг международен наказателен трибунал не е компетентен да преследва и наказва престъплението агресия срещу Украйна, изтъкна ПАСЕ, като отбеляза, че Международният наказателен съд (МНС) в момента няма такава юрисдикция. Сезирането на Съда от Съвета за сигурност на ООН е "крайно неправдоподобно при настоящите обстоятелства" предвид правото на вето на Русия, докато МНС ще продължи да има юрисдикция по отношение на военни престъпления, престъпления срещу човечеството и евентуален геноцид, извършени в Украйна.
Междувременно Асамблеята заяви, че има "все повече доказателства", че руската реторика, оправдаваща войната, "разкрива геноцидно намерение" за унищожаване на украинската национална група. Някои от действията, извършени срещу украинското гражданско население, включително убийства, насилствено прехвърляне и "русифициране" на украински деца, биха могли да попаднат под определението за геноцид.
Русия също така трябва да плати за вредите и загубите, причинени от нейните неправомерни действия, заявиха парламентаристите. Те призоваха за международен компенсационен механизъм за Украйна, отворен за всички съмишленици, включващ като първа стъпка международен регистър на щетите, а по-късно и комисия за разглеждане на исковете и компенсационен фонд. Съветът на Европа следва да играе водеща роля в създаването и управлението на бъдещия механизъм.
Асамблеята добави, че неспособността на ООН да се противопостави на руската агресия поради злоупотреба с правото на вето в Съвета за сигурност представлява "екзистенциална заплаха за международния правов ред", и че подкрепя всички усилия и дискусии за деблокиране на ситуацията.
