На 90-годишна възраст почина Даниел Канеман, психолог, автор на теории в областта на поведенческата икономика, които оказаха силно влияние върху тази дисциплина и му донесоха Нобелова награда, съобщи "Гардиън", предаде БГНЕС.

Канеман, автор на бестселъра "Мисленето", се противопоставя на схващането, че поведението на хората се корени в рационален процес на вземане на решения - по-скоро то често се основава на инстинкт.

Принстънският университет, където израелско-американският учен работеше, потвърди смъртта му в изявление на своя уебсайт.

"Много области на социалните науки просто не са същите, откакто той се появи на сцената. Той ще ни липсва много", заяви професор Елдар Шафир, негов колега.

През 2002 г. Канеман получи Нобеловата награда като признание за изследванията му в областта на психологията и икономиката.

Канеман и дългогодишният му сътрудник Амос Тверски промениха облика на икономиката, която преди тяхната работа приемаше, че хората са "рационални участници", способни да преценяват ясно изборите, като например коя кола да си купят или коя работа да започнат.

Изследванията на двойката се фокусираха върху това, доколко вземането на решения се формира от странности и рационални преки пътища, които могат да изкривят мислите ни по ирационален, но предвидим начин.

Канеман е роден в Тел Авив и отбива военната си служба в Израел през 50-те години на миналия век.

Партньорът му в проучванията Барбара Тверски - вдовица на Амос Тверски и почетен професор по психология в Станфордския университет, заяви, че семейството не съобщава за мястото или причината за смъртта.

Стивън Пинкър веднъж описа Канеман като "най-влиятелния жив психолог в света".

"Имах ограничени амбиции, не се стремях към големи успехи. Бях много трудолюбив, но не очаквах да бъда известен психолог. Напълно съм способен да се отдам на големите удоволствия и имах страхотен живот", каза Канеман през 2015 г.

Няколко популярни тези на Канеман: 

"Светът в нашите глави не е точна реплика на реалността; нашите очаквания за честотата на събитията са изкривени от разпространението и емоционалната интензивност на съобщенията, на които сме изложени."

"Най-лесният начин за увеличаване на щастието е контроли­рането на начина, по който използвате времето си. Можете ли да намерите повече време за нещата, които обичате?"

"В човешкия мозък има механизъм, който е предназначен да дава приоритет на лошите новини."

"Лошите емоции, лошите родители и лошата обратна връзка имат повече въздействие от добрите, а лошата информация се обработва по-обстойно, отколкото добрата."

"Над нивото на удовлетвореност, свързано с дохода, вие може­те да си купите повече приятни преживявания, но ще загуби­те част от способността си да се радвате на по-простите."

"От по-дребнавото клюкарене край автомата за вода до по­-добрите решения има пряка връзка. Хората, които вземат ре­шенията, понякога са по-способни да си представят гласовете на настоящите клюкари и на бъдещите си критици, отколкото колебливия глас на собствените си съмнения. Те ще правят по-­добри избори, когато очакват, че техните решения ще бъдат оце­нявани не само по това какви са излезли, а по това как са били взети."