От 2014 г. престижният Калифорнийски университет в Бъркли e обучил почти половин милион души в науката на щастието. Безплатният, отворен за всички онлайн курс, се води от Емилиана Саймън-Томас и Дакър Келтнър, които се занимават с естеството на щастието от години. Щастието днес е индустриален комплекс, но това не значи, че не можем да търсим преки пътища към него. Този курс не е съвсем лесен - едва 8000 от записалите го 500 000 стигат до сертификат, че са го завършили. Като теглим чертата обаче, поуките звучат очевидни и наглед съвсем прости. Например - успокояването на ума облекчава стреса, физическите упражнения събуждат хормона на щастието, човек в подкрепяща общност излъчва позитивна енергия. Като прибавим и мъдростите на големите мислители на последните две хилядолетия - Конфуций, Буда, Аристотел, даже и сър Ричард Брансън, и човек започва да се чуди защо е цялата научна претенция.
"За някои хора най-трудното нещо в този курс е състраданието към самия себе си - да се вгледаш в себе си и да разбереш какво пречи да си щастлив, за да можеш така да промениш решенията, които вземаш, че те да те правят щастлив, а не да ти носят страдание", казва Саймън-Томас. Почти с неудобство тя признава обаче, че в крайна сметка май целият курс се свежда до фундаменталната идея на будизма, че най-благотворен е средният път. Наред с този генерален извод има и други, по-дребнички истини.
1. Ако си щастлив, то вероятно го знаеш
Щастието не може да се мери, без да се дефинира, но то е различни неща за различни хора. За някои щастието е обратното на тревогите - да се радваш на добро здраве, да не те тормози нищо. За други щастието е в това да имаш смисъл в живота, да даваш на другите. Носителят на Нобелова награда Даниъл Канеман дефинира четири нива на щастие - субективно, генетично, емоционално и сетивно (като усещането за полъх на вятъра върху топла кожа).
2. Щастието зависи от първите седем
Според теорията на обвързаността, разработена за пръв път през 1969 г., близостта и устойчивостта в нашите социални връзки като възрастни се предопределят от грижата, която сме получили в ранна възраст, а тези социални връзки са ключов фактор за щастието, физическото здраве, дори продължителността на живота. Деца, които са получили пълноценна грижа като малки, се радват на по-здрави взаимоотношения с хората, с повече доверие. Хората, които странят от близостта на другите, може да са били пренебрегвани като малки. Такива хора често имат конфликти с партньора си и могат да попаднат в омагьосан кръг от провалени връзки.
3. И все пак щастието не е в парите
Има най-малко едно мащабно изследване, че хората с купища пари не са по-щастливи от хората, които ги нямат. Разбира се, ако човек е беден, парите помагат, но само до определена степен - Даниъл Канеман определя тази граница за САЩ като 75 000 долара на година. Според редица изследвания човек свиква с внезапните промени в живота си - като да спечелиш от лотарията. Наричат този феномен "хедонистична адаптация". Но... дори печалбата от тотото да не ви направи щастливи завинаги, то трябва да се има предвид, че и трагедиите не траят вечно.
4. Щастието е хлъзгаво нещо
Не само че новите лъскави неща не ни правят по-щастливи, ами човек е несъвършен в умението си да предсказва какво ще го направи щастлив. С други думи, повечето от нас са отличници по вземане на погрешни решения. Ето така пропускаме купища възможности, които могат да ни повдигнат духа - например да прекарваме повече време с приятели и семейството, вместо да гоним напразно неща, които отвън изглеждат привлекателни, но не могат да събудят усещането ни за щастие.
5. Щастието не е усещане, а практика
Сигурно сте чували, че 50% от щастието ни се дължи на генетика (10% на обстоятелствата и 40% на индивидуалните усилия). Идеята, че щастието е генетично обусловено, има много привърженици сред учените. С други думи, ако човек не е роден оптимист, то трябва да преодолява доста генетика, за да се усмихне. Затова човек трябва да гледа на щастието като нещо, което се практикува цял живот, като карането на колело. От друга страна, няма такова нещо като един-единствен път към щастието - "представете си, че имате всички необходими продукти и няколко рецепти - можете да ги пробвате всичките и да видите коя ви допада", казва Саймън-Томас.
6. Бъди благодарен, но не прекалявай
Човек трябва да е благодарен за това, което има - дори то да е съвсем малко. Тази техника е проста, бърза и ефективна. Най-малко едно изследване показва, че ако човек редовно брои нещата, с които е благословен, това има ползотворен ефект - човек може дори да си води дневник на благодарността. Задачата изглежда лесна - в края на деня да отбележиш всички хубави неща, които са ти се случили, но учените предупреждават да не се прекалява, защото в един момент щастието се превръща в досадна задача за домашно. Златната среда е три пъти седмично.
7. Не гони гнева и меланхолията
Целта на курса по щастие не е човек да се научи да язди една вечна вълна на блаженство. Човек не може да боядиса в щастливи оттенъци всички превратности на живота и не бива да го прави. "Гневът, меланхолията са фундаментални човешки емоции, които играят специфична роля в нашата еволюционна траектория", казва Саймън-Томас.
8. Човекът е ултрасоциално животно
Човешките същества често са непоносими, но въпреки това ние имаме нужда един от друг. Както казват Саймън-Томас и Келтнър, ние сме улстрасоциални животни. За това има еволюционни причини, а и според поне едно изследване, противно на общото усещане, сме добри по природа. Освен това е хубаво да си повдигаме взаимно хормона на любовта (окситоцин) - доказано е, че той е в подем, когато правим нещо заедно, когато сме част от някакво общо усилие.
9. Ведно с природата
Еволюционният биолог Е.О. Уилсън измисля термина "биофилия" за инстинкта на човека към единение с други форми на живот. Келтнър изследва феномена, който кара кожата ни да настръхне и "да се усещаме в присъствието на нещо голямо и по-велико от нас - нещо, което надхвърля съвременните граници на познанието". Представете си, че прегръщате гигантска секвоя, или карате ски под северното сияние. А ако нямате подръка секвоя и сияния, то не забравяйте един от най-простите уроци на нашето детство - смехът и играта са ключови за нашето щастие.
