Бруталното убийство на млада жена разпали оживен дебат в Тунис относно връщането на смъртното наказание. Идеята беше подкрепена от президента на страната Каис Саид. Специалистите по човешки права обаче предупредиха, че това би било "огромна крачка назад" за Тунис, предаде "Гардиън".

По време на заседание на Съвета за национална сигурност на Тунис Каис Саид каза, че "убийството заслужава смъртно наказание" и призова силите за сигурност да удвоят усилията си за противодействие на увеличаването на престъпността в цялата страна. Още по време на предизборната си кампания миналата година професорът по право и настоящ президент на Тунис се застъпи за отмяна на забраната за смъртното наказание.

Убийството на 29-годишната Рама Лахмар, чието тяло беше намерено в северната част на Тунис в петък, разбуни духовете в страната. След залавянето и самопризнанията на заподозрения за убийството в социалните мрежи се появи кампания за неговото незабавно екзекутиране. Протестиращи се събраха пред президентския дворец в столичното предградие Картаген с искания Саид да одобри екзекуцията. От 2015 година съдилищата в Тунис имат право да отсъждат смъртно наказание за терористични атаки, но то не може да бъде изпълнено без съгласието и подписа на президента. А преди това през 2011 г. изпълнението на смъртните присъди бе отменено.

Според политически анализатори в страната отмяната на смъртното наказание се подкрепя до голяма степен от обществеността, която е ужасена от зачестилите нападения над жени и деца. Според защитници на човешките права обаче това ще стопи прогреса в сферата на гражданските свободи, който страната е постигнала от Жасминовата революция през 2011 г. насам, когато  социалното недоволство обхвана Тунис и хората излязоха по улиците с искания за премахването на автократичния режим на президентта, демокрация и свобода на словото. Резултатът е бягството на тогавашния президент Зин ал Абидин бен Али, който след 23 години се оттегли от властта и напусна Тунис. 

"Това би било огромна стъпка назад в борбата за правата на човека и върховенството на закона“, каза Амна Гелали, заместник-регионален директор на Amnesty International за Близкия изток и Северна Африка. "Броят на държавите, в които смъртното наказание все още се прилага, намалява. Освен това не е доказано, че то има някакъв възпиращ ефект върху престъпността".

През 2017 г. Тунис стана първата арабска страна, която въведе в Конституцията си равенството между половете и криминализира насилието над жените. "Това не е първият случай, в който президентът Саид не спазва някои от международните ангажименти на страната по отношение на правата на човека“, каза Гелали. "Той беше особено критичен към ЛГБТ общността в Тунис по време на кампанията си и оттогава се противопоставя на равенството в рамките на закона за наследството. Според този закон наследството обикновено благоприятства роднините от мъжки пол", каза тя.