Сър Алекс Фъргюсън е легенда в треньорската професия във футбола. 81-годишният шотландец извежда местния "Абърдийн" до трофея в турнира за Купата на носителите на национални купи (КНК) през 1983 г., като на финала побеждава "Реал" (Мадрид) и това го изстрелва в най-високата орбита. През 1986 г. води националния отбор на Шотландия в 10 мача, а през ноември същата година е привлечен в "Манчестър Юнйтед" на мястото на Рон Аткинсън.
С "червените дяволи" Фъргюсън печели 11 титли на Англия, пет пъти купата на Англия и два пъти купата на лигата. През 1991 г. извежда "Манчестър Юн" до КНК след победа над "Барселона". През сезон 1998/99 тимът прави великолепния требъл, като завоюва титлата и купата на Англия плюс и трофея в Шампионската лига след велик обрат от 0:1 до 2:1 срещу "Байерн" на финала в Барселона. "Манчестър Юн" триумфира за втори път в ШЛ през 2008 г., когато на финала победи "Челси" след изпълнение на дузпи.
Сър Алекс се пенсионира през 2013 г., но и до днес остава най-уважаваният треньор във Великобритания. Предлагаме ви няколко истории, събрани от Би Би Си, в които разказват другите участници в тях:
Просто искам две бутилки червено вино
Много мениджъри са разказвали как са получавали подкрепа от Фъргюсън през годините. През лятото на 2008-а тогавашният наставник на "Бърнли" Оуен Койл също се нуждаел от услуга...
"Току-що бях взел лиценз "Про" и бях в Швейцария за европейското първенство, заедно с Джим Флийтинг (бивш шотландски футболист) и Мартин Фъргюсън (брат на сър Алекс). Бъбрехме си и аз казах: "Мартин, може ли да ми направиш услуга и да звъннеш на главния човек? Той има един футболист в отбора и искам да говоря с него преди всички останали".
Така че Мартин му звънна и ми даде телефона. Казах на Алекс Фъргюсън: "Трябва ми услуга. При теб е Крис Ийгълс и мисля, че той ще ни даде различна класа". А той ми отвърна: "Връщаме се на 4 юли и ще направим нещо. Давам ти дума, но не ме безпокой преди това".
Разбира се, на 4 юли още в 8:30 сутринта бях на телефона, а той ми каза: "Ти си спази думата, но аз взимам Крис за предсезонното турне в Южна Африка, защото ми трябва. Обаче, когато се върнем, ако иска да дойде при теб, твой е". Добави, че цената ще е 1 млн. паунда и каза: "Не ми звъни повече, докато не се върнем. Ще се разберем".
След това гледах всеки мач на "Манчестър Юн" в Южна Африка, а Крис там играеше страхотно. Мислех си: "Няма как да го взема".
Все пак на другия ден след връщането на отбора отново звъннах на сър Алекс. "Да, очаквах да звъннеш, синко. ОК, всичко, което ти казах преди остава". Споделих му, че съм се притеснявал, а той ме прекъсна: "Дадох ти дума. Ако Крис иска да дойде при теб, твой е".
Същия сезон спечелихме промоция за Премиър лийг. А Алекс Фъргюсън ми изпрати съобщение: "Бяхте брилянтни, само че помни, когато ви гостуваме искам две бутилки добро червено вино за мен и екипа ми".
Така се случи, че първият ни домакински мач беше срещу "Юнайтед" и ние спечелихме (б.р. - 1:0, с гол на Роби Блейк в 19-ата мин.). Въпреки това той седя с мен и с говорихме сигурно час и половина след мача. Класен човек.
Бях поръчал на Дарън, който бе пиар на "Бърнли", да купи две бутилки хубаво вино. Той похарчи 300-400 паунда и аз сложих бутилките в хладилника в съблекалнята им. Сър Алекс и екипът му ги бяха изпили, така че явно виното им е харесало..."
Майка ми му тръшна телефона
Бившият халф на "Манчестър Юн" Дарън Флетчър, който спечели пет титли и шампионската лига под ръководството на Фъргюсън, си спомня за титаничния сблъсък между майка си мениджъра.
"Почти бях подписал с "Нюкасъл". Отидох в "Юнайтед, когато бях на 12, а "Нюкасъл" бе вторият най-голям отбор. Всеки ми казваше: "Гледай какви халфове има "Манчестър Юнайтед", нямаш никакъв шанс да попаднеш в тима, а пък Нюкасъл е по-близо до дома ти". По същото време Алекс Фъргюсън беше обявил, че смята да се пенсионира.
Така че аз обмислях да подпиша с "Нюкасъл", когато той се намеси. Телефонира у дома една вечер. Сестра ми вдигна, каза ми, че търсят мен.
Бях на 15, бял като тебешир, а отсреща босът говори настоятелно и твърдо с мен по телефона. Майка ми видя това и грабна слушалката, послуша няколко секунди и заяви: "Никога повече не говори така със сина ми!" и затвори.
Докато се опомня, телефонът звънна отново и пак бе сър Алекс: "Наистина съжалявам, мисис Флетчър. Ние наистина харесваме вашия син. Идвам със следващия полет в Единбург".
А мама се огледа наоколо, явно си помисли, че къщата не е почистена добре като за гости и отвърна: "Не, не идвате. Той ще дойде да говори с вас". Така че отидох и всичко се нареди. Това беше най-доброто решение, което някога съм взимал и което повлия най-силно на живота ми".
Обратна психология
Разказва Били Старк, който е играл под ръководството на сър Алекс в "Сейнт Мирън", а след това и в "Абърдийн".
"През 1985-а, когато спечелихме титлата (с "Абърдийн"), играхме на "Селтик парк" и аз пропуснах дузпа, а после Дейви Пронан завъртя топката от пряк свободен удар и "Селтик" ни победи с 2:1.
Сър Алекс не каза нищо след мача. На една тренировка през следващата седмица обаче се доближи небрежно до мен и подхвърли: "Надявам се това да не ни коства титлата". Просто го подхвърли, докато минаваше, но думите се запечатаха здраво в съзнанието ми.
Дали това беше някаква допълнителна мотивация - защото това се оказа най-добрият ми сезон като реализатор и все пак накрая спечелихме титлата - няма да разбера никога. Но той умееше тези психологически неща. Винаги успяваше да намери точните думи в точното време."
Чай с перачките и лично отношение
Арчи Нокс (асистент на Фъргюсън в "Абърдийн", а след това и на "Олд Трафорд") е бил мениджър на "Форфар Атлетик" през 1980 г., когато сър Алекс му дал оферта, която нямало как да откаже.
"Не го познавах добре, но той се появи на един мач на резервите и поиска да разменим няколко думи. Заведох го в офиса на "Форфар" и той без заобикалки ме попита: "Би ли желал да ми станеш помощник в "Абърдийн"?" Отговорих: "Би било чудесно, съгласен съм". После той поиска да знае кога мога да започна и аз отвърнах: "Още утре".
Дали виждам разлика у него в "Абърдийн" и в "Юнайтед"? Не. Той бе толкова фокусиран върху младите играчи. Изгради скаутската инфраструктура на "Олд Трафорд" и каза на скаутите: "Ако някой добър младок иска да подпише с друг клуб, искам да зная защо". След това започнахме да привличаме Бекъм, Бът, Гигс, Скоулс, братята Невил...
Алекс винаги канеше някой млад играч, с когото предстоеше да подпишем, или пък точно бе подписал, на мач заедно с родителите му, но също за обяд и за разговор. Когато подписа с Бекъм, той идваше на всички наши мачове в Лондон с майка си, баща си и сестра си, и също така се появяваше в хотела на отбора вечерта преди мача.
Първото нещо, което Алекс ми каза, когато отидохме на "Олд Трафорд" бе, че "трябва да опознаем всички на това място" - от стюардите, през жените в офиса, до работниците в кухнята. Когато идвахме сутрин, двете дами, които работеха в пералнята, ни правеха чай, преди да отидем на тренировката.
Той просто искаше да се увери, че всеки има своята част от екипната работа и че всички сме единен екип. Същото беше и в "Абърдийн" - Алекс познаваше всички в клуба."
Как си, синко?
Оле Гунар Солскяер, който бе нападател на "Манчестър Юн", а след това треньор на отбора, си спомня как през 2007 г. се е страхувал да каже на Фъргюсън, че няма да се подложи на още една операция и просто ще се оттегли от футбола...
"Докато паркирах [на тренировъчната база], той се приближи и каза: "Как си, синко?"
"Не съм добре, трябва ми нова операция. Но мисля, да не се подлагам на нея, трябва просто да спра с футбола", отвърнах.
А той ме погледна и каза: "Е, не се притеснявай, синко. Ти имаше фантастична кариера, семейството ти трябва да е много гордо, последният ти сезон бе великолепен. Защо не започнеш да тренираш моите нападатели? Прибери се у дома за няколко седмици и се върни, когато си готов".
Нямаше ме три седмици, върнах се и той ме интегрира към първия отбор. Тренирах Кристиано [Роналдо], Уаза [Уейн Руни], [Карлос] Тевес. А после всеки път, когато Кристиано или Уейн вкарваха през краката на защитник, побутвах [сина си] Ноа и казвах: "Виждаш ли? Баща ти ги научи на това".
Яростните изблици
Въпреки че Фъргюсън като цяло е добра душа, грижовен и услужлив, някои негови избухвания в съблекалнята са легендарни. Играчите наричат "сешоар" тези гръмогласни словесни изригвания, при това изречени на шипящия "гласуейджън" - сленга от Глазгоу. Бившият защитник на "Юнайтед" Пол Паркър си спомня един подобен инцидент на полувремето.
"Съпругата на Стив Брус беше в болница, за операция на гърба, а ние играехме на "Олд Трафорд". Бруси остави включен мобилния си телефон, макар и без звук, по време на мача. Влязохме в съблекалнята на почивката и нещата не тръгнаха на добре.
Седим ние и един телефон присветна. Знаех, че не е моят, знаех и че не е на Денис [Ъруин], тъй като той никога не си го включваше. Големият Пийт [Шмайхел] имаше изражението "не бях аз" и може би с очи все пак подсказваше чий телефон святка. Настана тишина, всички погледнахме Бруси, а лицето му просто си признаваше "аз бях".
Тогава шефът изтича, грабна телефона и се нахвърли върху Стив, който се опита да му обясни, че жена му е в болница. "Не ми пука, че жена ти е в болница", отвърна той и запрати телефона в стената, към кошчето за боклук. Счупи го и това е..."
