През 2024 г. светът отбелязва 150-годишнината от рождението на един от най-значимите политици на XX век – Уинстън Чърчил. Изключителен държавник, оставил незабравима следа в световната история, брилянтен оратор, талантлив писател, носител на Нобелова награда, художник и дори зидар. Неговият живот е не само пример за упоритост и отдаденост, но и извор на множество митове и легенди, които продължават да будят интереса на историци и почитатели. Ето най-популярните от тях.
1. Има ли Чърчил американско гражданство?
Митът, че Чърчил е бил американски гражданин, тръгва от неговия произход. Майка му Джени Джером е американка, а баща му лорд Рандолф Чърчил – британски аристократ. Съвременните закони биха позволили на Чърчил да има двойно гражданство, но през XIX век американското гражданство се е предавало само по бащина линия, ако детето е родено извън пределите на САЩ. Затова Чърчил не е могъл да бъде гражданин на САЩ.
Въпреки това любовта му към САЩ е била искрена и дълбока. Той многократно е посещавал страната, възхищава се е на американската култура и е поддържал тесни връзки с американски политици, особено с президента Франклин Рузвелт. Почетното гражданство, предоставено му през 1963 г., е признание за неговия принос към укрепването на отношенията между САЩ и Великобритания.
2. Има ли нещо необичайно около раждането му?
Друг любопитен мит твърди, че Чърчил е роден в тоалетна. Всъщност Уинстън се появява на бял свят в гардеробната на двореца Бленхайм, който принадлежи на семейството му. Майка му е била на бал, когато започват родилните болки, и не е успяла да стигне до спалнята си. Гардеробната, в която тя ражда сина си, временно е била преоборудвана за съхранение на връхни дрехи онази вечер, което е довело до грешен превод на английската дума cloakroom като „тоалетна“. Този куриозен момент само добавя романтичен оттенък към историята за началото на живота на бъдещия велик политик.
Чърчил много се гордее с аристократичния си произход. Той често споменава двореца Бленхайм в своите речи и мемоари, подчертавайки неговата роля не само в личния му живот, но и в британската история. Този дворец е построен в чест на победата на херцога на Марлборо над французите в битката при Бленхайм през 1704 година.
3. Бил ли е Чърчил майстор-зидар?
Мнозина не знаят, че Чърчил е намерил начин успешно да съчетае умствения и физическия труд. В младостта си той се увлича по строителството и дори сам издига тухлени стени в имението си Чартуел, което купува през 1922 г. Въпреки това твърдението, че е построил сам къщата си, е само частично вярно. Основните строителни дейности са извършени от професионалисти, а Чърчил е участвал предимно в декоративното оформление.
За Чърчил физическият труд е бил начин да се справя с депресията и да се откъсне от напрегнатия политически живот.
4. Реален ли е инцидентът с Рузвелт?
Един от най-забавните и известни анекдоти за Чърчил е историята, че той посрещнал президента Франклин Рузвелт напълно гол. Според нея това се случва в Белия дом, когато Рузвелт неочаквано влиза в стаята на Чърчил. Чърчил, който току-що излязъл от банята, невъзмутимо заявил: „Както виждате, господин президент, нямам какво да крия от вас.“ Макар самият Чърчил да не е потвърдил истинността на тази история, тя става популярна, благодарение на мемоарите на неговия телохранител.
Тази история, дори да е анекдот, добре отразява личността на Чърчил: неговото чувство за хумор, невъзмутимост и способността да използва всяка ситуация в своя полза.
5. Чърчил е измислил термина „желязна завеса“?
Чърчил не е първият, който използва термина „желязна завеса“, но именно неговата знаменита реч във Фултън през 1946 г. утвърждава този израз в световната политическа риторика. Преди него терминът е използван от писателите Василий Розанов и Етел Сноудън, както и от Йозеф Гьобелс, министър на пропагандата на нацистка Германия. Въпреки това именно Чърчил превръща фразата в символ на разделението на Европа в ерата на Студената война.
Речта във Фултън е важно политическо събитие, което отбелязва началото на Студената война. Чърчил използва международната си известност, за да привлече внимание към нарастващата заплаха от страна на Съветския съюз, като по този начин утвърждава ролята си на основен защитник на западната демокрация.
6. Колко голяма е любовта на Чърчил към арменския коняк?
Популярният мит, че Чърчил всеки ден е изпивал бутилка арменски коняк, също не издържа проверката на фактите. Макар че Чърчил действително е опитвал тази напитка, редовни доставки от СССР по онова време не е имало. Освен това неговият любим коняк е бил френският Hine.
Любовта на Чърчил към алкохола е част от неговия образ, но тя никога не е пречила на работата му. Нещо повече, способността му да пие, като същевременно остава ясен и съсредоточен, става легендарна. Въпреки това митовете за неговия алкохолизъм често се преувеличават, а той самият вероятно е допринасял за това, подхранвайки обществения интерес.
