Стефка Костадинова е сред най-големите личности в историята на българския спорт. Нейният световен рекорд в скока на височина - 209 см, поставен на 30 август 1987 г. в Рим, продължава да не е подобрен. С него тя печели една от двете си световни титли на открито. Печелила е и пет пъти световни шампионати в зала. Има още една европейска титла на открито и четири в зала. Но най-ценното й отличие е олимпийската титла от Аталанта `96, което тя изстрада, след като преди това стана втора в Сеул `88, където бе считана за фаворит.
Костадинова е четирикратен носител на званието "Спортист на България", почетен гражданин на родния Пловдив, през 2012 г. е приета в "Залата на славата на световната лека атлетика", наградена е с орден "Стара планина", първа степен, през 1996 г., заради олимпийското злато. Била е зам.-шеф на Комисията за младежта и спорта и зам.-министър на спорта. От ноември 2005 г. е председател на Българския олимпийски комитет (БОК), който тази година чества своята 100-годишнина. Историите за живота си тя споделя в няколко свои интервюта пред наши телевизии и списания.
1. Малкият Николай
Синът на Костадинова - Николай, се ражда през 1995 г. След като става майка обаче, Стефка решава да се върне на лекоатлетическата писта. Тя дори го дава за гледане на майка си, докато бебето е още на 20-ина дни. На 6-ия месец след раждането тя дори става световна шампионка на открито в Гьотеборг.
"Когато прекратих спортната си кариера, той беше вече на 3 години и реално тогава го взех най-сетне аз да го гледам. И оттогава започнахме да се опознаваме", разказва шампионката. Тя дори определя отношенията със сина си като "между брат и сестра", защото малкият Ники й споделял почти всичко. Впрочем вторият мъж на Костадинова, за когото се жени през 2007 г., също се казва Николай както първия. Така тя има трима Николаевци в живота си. "Една приятелка дори се шегува, че поне така няма да сбъркам, като кажа Ники. Това е като някаква карма. Името Николай ми носи късмет и щастие", споделя Стефка пред bTV.
2. Обяд след развода
Костадинова нееднократно изтъква, че продължава да е в добри отношения с първия си мъж Николай Петров, с когото като личен треньор всъщност тя постига всичките си успехи като спортист. "Разводът ми бе през 1998 г. и дори се получи дотолкова културно, че когато се разведохме, седнахме с него и си обядвахме заедно. Направо отпразнувахме случая. След като си била с този мъж, значи сте изживели нещо заедно, нещо си взела от него, нещо той е взел от теб, двамата нещо сте създали", връща се в спомените тя.
И подчертава, че за нея това е човекът, който не само я е изваял като спортист, но даже я изградил като човек, като жена. "Тогава аз бях млад талант, а той млад треньор и много не ни гласуваха доверие. Казваха: "Стефка е талант, този млад треньор може да я съсипе". Но ние се доказахме с времето и станахме световен тандем", спомня си Костадинова. И до ден днешен като председател на БОК тя се осланя на богатия опит на Николай Петров и му звъни за съвет относно някой спортен казус, по който се колебае.
3. Повели от Ванга
Стефка Костадинова нееднократно е споделяла за двете си визити при Ванга. При втората пророчицата казва две неща, които шампионката запомня завинаги. Че Стефка "се влияе много силно флуидно с майка си". Затова й заръчва да посади дърво, за да се разделят тези флуиди. Майката да не усеща, когато нейната дъщеря не е добре, и обратно.
Другото, което казва Ванга, е: "Вторият ти опит ще бъде успешен." Отначало тя си мисли, че става въпрос за следващото й състезание. Но се оказва, че гадателката е имала предвид цялата й кариера. "Като върна лентата назад, всичките ми големи постижения в спорта са ставали от втория опит. Не съм го искала, просто така се е получавало. Включително се получи втори опит в живота ми с Николай, настоящия ми съпруг", не крие олимпийската шампионка.
4. Оптималният ръст
Голямата ни спортистка още от малка расте доста висока за възрастта си. Признава, че не е обръщала внимание на това, тъй като около нея в спортното училище е била обградена от високи съученици. "И така стигнах на ръст до 1,82 метра. А специалисти казват, че 1,82 -1,83 е оптималният ръст за скок от 2,09 метра, т. е. за световния рекорд. Защото колкото вече си по-висок, толкова по трудно става движението. Затова за мен 1,82 си е добре и 2,09 си е много добре", шегува се тя.
5. Рекордният скок
Един от най-честите въпроси към Костадинова е за нейния световен рекорд. Тя винаги с търпение и големи подробности се връща към онзи 30 август 1987 г. "За да направиш рекорда, трябва да си много добре подготвен, да имаш много силна конкуренция и когато си на стадиона, да виждаш само летвата. Специално в Рим беше много тежко състезание. До 2,04 м аз бях втора във временното класиране. Даже не бях усетила, че преди мен Бен Джонсън беше направил световен рекорд на 100 м спринт (б. р. - 9,83 сек.), толкова съм била концентрирана. Всичко сякаш се беше наредило за този рекорд, най-вече невероятната концентрация", казва тя в интервю пред bTV.
6. Краят на кариерата
В живота на един спортист най-трудните периоди са обикновено три - по време на изнурителни лагери, по време на лечение на контузия или когато трябва да прекрати кариера. Стефка Костадинова решава за последното официално през 1998 г. и не съжалява, че не е продължила още. Тъй като вече е спечелила всичко, най-вече бленувания златен олимпийски медал. "Казах си: "Стига толкова, аз няма какво да гоня повече." А бях и вече преуморена - всеки ден ставане в 7 часа, двуразови тренировки, изисквания, състезания, борба, стрес. И спрях навреме, слава богу!", припомня си тя.
След като спира със спорта, дори за известно време се откъсва напълно от състезания. Стига дотам, че в един момент почти не се събира със спортисти, за да не говори за спорт. За да не се връща към миналото си, след консултация с дерматолог маха и две свои бенки - до лявото око и на дясната буза. "Направих тези промени нарочно, за да не ме връща нищо към миналото", мотивира се тя. Отдава се и на хобито си - да събира чаени лъжички, като в колекцията си има над 200 екземпляра.
7. Семейното приятелство със Сергей Бубка
Великият Бубка е познат на Костадинова от над 30 години. Те започват кариерите си горе-долу по едно време, сприятеляват се по състезания, имат в един момент общ мениджър. И досега са големи приятели, семействата им често си гостуват. Първата частна визита на Бубка в България при Стефка Костадинова е свързана и с куриозен момент.
Това се случва през 1992 г., като двамата отиват на кални бани в Поморие, за да лекуват спортните си травми. В мъжкото отделение един от служителите, наш мургав сънародник, чул как Сергей говори и го питал прямо: "Какъв си ти, бе?", на което Бубка отвръща, че е спортист, без да изпада в подробности, и пита на свой ред защо е този интерес. "Защото не говориш добре български, както и аз". След което ромът продължил разговора: "А ти знаеш ли кой е там?", сочейки към женското отделение. Бубка попитал: "Кой?" Тогава работникът гордо отвърнал: "Стефка Костадинова. Нашата най-голяма спортистка!!!" Сергей и Стефка след това дълго се смели на тази случка.
