В съвременното политическо поколение има повече сиви мишки, отколкото визионери, но дори на общия фон британският премиер Борис Джонсън заема самотен, недостижим връх. Джонсън, автор на биография на Чърчил, която е повече автореклама, отколкото биография, обича да се вижда като истинския наследник на знаменития премиер. Но както писа "Атлантик" тези дни, по-правдивото сравнение е с предшественика на Чърчил - слабия, безхарактерен Невил Чембърлейн.
Обграден от вътрешна опозиция, Джонсън вероятно ще бъде политически труп, дори тези дни да успее отново да се измъкне сух от скандалите, които тресат "Даунинг стрийт". Последният скандал съвсем премина добрия вкус - в нощта преди общонационалното поклонение пред Филип, в което Елизабет Втора бе самотна фигура заради противоепидемичните мерки, служители на кабинета са участвали в две партита на "Даунинг стрийт". Подробностите за събитията предизвикаха всеобщо възмущение - на едното парти се наложило да се ходи с куфар за допълнителни припаси алкохол от магазина, а накрая почерпените чиновници счупили и люлката на едно от многото деца на Джонсън.
Нехарактерно, Джонсън този път се извини. Но след поредица от лъжи, които са на път да изчерпят общественото търпение към гафовете му. Първо, Джонсън отричаше въобще екипът му да е организирал празненства, докато останалите британци са в строга изолация. Когато това бе опровергано, заяви, че и да е имало партита, той не е знаел за тях. Когато се оказа, че даже е бил на едно от тях, измисли, че не подозирал, че това се води за парти. А когато разкриха, че е бил предупреден, се опита да каже, че не бил схванал същността на правилата, наложени от собственото му правителство върху цялата държава.
Джонсън лъже често и с лекота
и това е запазената марка на неговата кариера, която тези дни с удоволствие бе припомняна под път и над път. Уволнен от първата му работа - в "Таймс", за измислен цитат. Като условие да стане главен редактор на "Спектейтър" обещава да изостави парламентарните си амбиции. След което, разбира се, става депутат. Като министър в сянка е уволнен заради това, че излъгва за любовна афера (след още няколко афери следва развод). Като кмет на Лондон се зарича няколко пъти, че няма да участва в изборите през 2015 г. и после, естествено, се кандидатира.
В политиката, пише "Икономист" по този повод, моралът почти неизбежно е следван от двуличие. При Борис Джонсън такава опасност няма - той
никога не се представя за нещо повече
от вкопчен във властта циник. Така, заключава изданието, липсата на морал се превръща във форма на морал.
Тези, които работят с него например, никога няма да кажат, че ги е подвел - ясно е, че той не е лоялен шеф. В него няма никаква мистерия - кривиците му са обект на няколко биографии и на хиляди истории. И въпреки това през 2019 г. гласоподавателите му дадоха 43.6% на изборите, най-силният резултат от времето на Маргарет Тачър насам.
Като стана дума за Тачър, през септември Джонсън още смяташе, че е достоен кандидат да счупи нейния 11-годишен рекорд и да стане най-дълго управлявалият премиер на новото време. Днес обаче е ясно, че съдбата на неговото премиерстване вече не е в негови ръце. Малко преди редовния парламентарен контрол миналата сряда стана ясно, че в собствената му партия се готви преврат. В сложните политически обичаи на британския парламентаризъм обхватът на вътрешната опозиция все още е неизвестен. Детайлите на ситуацията обаче са повече от нелепи и ако това е краят на Джонсън, историята ще е унизително пошла.
Казват, че с имперското премиерстване на Борис Джонсън е свършено. Оттук нататък участта му е да управлява кабинет, вторачен в битката кой ще бъде следващият кабинет. Освен ако, да цитираме онази биография, британският премиер
не успее отново да включи фактора "Чърчил"
Поддръжниците на тази хипотеза смятат, че Джонсън споделя поне една обща черта с политическия си кумир - способността да излиза сух от неприятностите и провалите.
Само че, за да работи факторът "Чърчил", човек трябва да мирише на победа, а при Джонсън този ефект се е изпарил, смятат наблюдателите. В крайна сметка политическата му траектория си има своя поезия, пише "Атлантик". Джонсън най-сетне бе сполетян от съдбата, която често разпореждаше на другите - да бъде употребен и изхвърлен. Само че, за разлика от Чърчил, Джонсън едва ли ще заслужи името му да стане нарицателно. Той самият със сигурност се надява Брекзит и успешната ваксинация да натежат пред пороците и скандалите, когато стане време за историята. Но все по-вероятно изглежда, че ще бъде запомнен като човека, който просто е трябвало да бъде сменен за доброто на страната.
