Футболният свят скърби за една от най-величавите личности в най-популярната игра. Франц Бекенбауер бе един от най-големите играчи, но също така и сред най-успешните треньори, както и невероятен посланик на спорта. За да осъзнаем каква легендарна фигура бе Кайзера, може да помогнат и някои от следващите истории и моменти от неговия живот.
Той преобърна разбиранията за футбола и стана образец на либерото
Ролята на либерото се оформя във втората половина на 60-те години на ХХ век, когато Бекенбауер започва да извлича и максимума от своя талант. Към онзи момент той се премества от левия фланг на атаката в центъра на полузащитата, но не е съвсем удовлетворен и от тази си позиция на терена.
Намира вдъхновение, докато гледа "Интер" на треньора Хеленио Херера. Там, в схемата 1-3-3-3, Джачинто Факети съвместява функциите на ляв център бек и ляв страничен играч, покривайки целия фланг, като свободно се включва в атаките. Бекенбауер на свой ред внася подобрение - съвместява ролите на Факети и Пики, като се превръща в либеро, което подава, като същевременно подсигурява съотборниците си и свободно действа по цялата вертикала на игралното поле.
По този начин Бекенбауер преобръща представите за играта. Той контролира темпото зад гърба на защитниците, извежда отбора си в противниковата половина и по време на позиционни атаки неочаквано се включва от дълбочина, създавайки числено преимущество във всяка зона, разбивайки отбраната с дрибъл, скорост и мощни удари с двата крака.
Franz Beckenbauer - One of the most complete players of all time.
— Benji (@Cule_Ben) 8 януари 2024 г.
Rest In Peace Legend 🕊️pic.twitter.com/pH0Y0khfd1
Германският футбол изведнъж започва да доминира в Европа, а отборите, в които играе Кайзера, побеждават навсякъде. Той печели общо 13 трофея с "Байерн" (включително три КЕШ), а с тима на Германия - европейското (1972) и световното (1974) първенство. В три от четирите му сезона в "Ню Йорк Космос" печели Северноамериканската футболна лига (NASL), а когато се връща в Германия, става шампион и с "Хамбургер" през 80-те.
Бекенбауер се превръща в образец на либеро. Ниски, кльощави, но винаги най-умните и разнообразни играчи в отборите, свободните защитници с всяко свое движение оборваха идеята, че бранителите трябва да са здрави, широкоплещести и високи мъжаги.
Либерото бе последната линия на отбраната и понеже тя бе от само един играч, в нея играеха истински майстори, които струваха колкото цяла тройка защитници. Техните отговорности бяха изцяло базирани на интелигентност - те се нуждаеха от идеален тайминг и чувство за пространство, за да подсигурят надиграния център бек, но трябваше и безгрешно да се включат, когато нападателите не успяват да прехвърлят топката напред. А също да притежават максимално разбиране на футбола, за да водят играта и да се движат към вратата, преценявайки момента, в който съперникът няма как да отговори с контраатака.
Кайзера игра в най-великите мачове в историята на футбола
Нито един международен мач на ниво национални отбори не е повтарян по германските телевизии повече от полуфинала на Мондиал `70 между Италия и Германия. През 2000 г. френският вестник "Екип", чрез допитване до 50 световни футболни звезди, го определя за най-великия мач на ХХ век.
Преди двубоя Бекенбауер предупреждава съотборниците си: "Момчета, най-важното е да не пуснем гол в началото, защото тогава няма да пробием никога през тяхната бетонна стена!"
Не се получава - Германия пуска гол и след това 83 минути опитва да го върне. Изравнява буквално в последната атака: в 91-вата мин. Карл-Хайнц Шнелингер получава "зелена светлина" от пом.-треньора Юп Дервал и включването му в атака матира италианците. Защитникът нахлува в пеналта и засича центрирането на Юрген Грабовски отляво. Това е единственият гол на Шнелингер за Германия в 47-те му мача и след години той се шегува: "Когато ме полагат в гроба, свещеникът ще каже: "Тук лежи покойникът, който изравни срещу Италия през 70-а".
YouTubeВ този мач Бекенбауер играе в халфовата линия и (до травмата си) непрекъснато движи топката напред, намирайки свободни коридори. След един такъв пробив е повален грубо ("притъмня ми, почувствах пронизваща болка в дясното рамо", пише в книгата си "Мои съперници - мои приятели" Кайзера), но се надига и продължава играта, защото германците вече нямат право на смени.
В продълженията Бекенбауер трябва да получи и медицинска помощ, продължава с бинтована към тялото дясна ръка. Разбираемо - почти не влиза в твърди единоборства, рядко играе напред и предимно подава на най-близкия съиграч ("предпочитах на полето да е здравият Бекенбауер. Така щеше да е справедливо", казва след мача италианската звезда Джани Ривера).
А това е най-добрият овъртайм в историята - падат общо 5 гола и в крайна сметка Италия отива на финала след 4:3, като и двата отбора правят купища грешки и приличат на двама изтощени боксьори, които си нанасят взаимно тежки удари. "Как 20 от най-добрите играчи в света могат за два часа да направят повече грешки, отколкото за цял сезон", удивлява се самият Кайзер Франц в своята автобиография "Някой като мен" (Einer wie ich).
В кариерата му има и още един невероятен мач - финалът на Мондиал `74 между Германия и Нидерландия. Немците показват на целия свят кое е оръжието срещу тоталния футбол на нидерландците - универсален футбол от подобен тип.
Треньорът Хелмут Шьон много подробно подготвя отбора за финала, изучавайки внимателно тактиката на колегата си Ринус Микелс. За да се противопостави на нидерландците, той изгражда универсална машина. Изучава основните зони, през които минава натискът, и се заема да отнеме въздуха на най-важния творчески играч на противника - Йохан Кройф.
В този мач всички виждат лично-зоновата защита, работата на нападателите в отбрана, коригиране на плана в играта след промяна на тактиката на противника. И тук ролята на Бекенбауер също е основна.
Пред него се прекланят всички в германския футбол и по света
Бекенбауер се превърна в икона не само на футбола, но и на спорта в Германия. Той получи признание от всички там. Карл-Хайнц Румениге казва: "Той бе идеалният играч. Не съм чул някой да го е критикувал - както на терена, ака и извън него". А головата машина на Германия Герд Мюлер бе лаконичен: "Никой не е задминал Франц."
Подобни комплименти Бекенбауер получава от цял свят.
"Той бе лидер, доминиращ играч, който владееше топката изящно и умело. Но, ето какво: той ми разби сърцето. Когато бях на 8, гледах финала на Мондиал `74 и бях за холандците. Плаках, когато загубиха, но сега вече разбирам, че успехът на Германия бе заради гениалността на Бекентбауер", разказа Ерик Кантона.
"Най-важното у него бе фантастичният му поглед върху терена. Франц пазеше страхотно топката, винаги контролираше ситуацията, никога не се паникьосваше. Беше изключително твърд. Против такъв футболист е много трудно да се играе", казваше сър Боби Чарлтън, а Краля Пеле, с когото Кайзера игра в "Ню Йорк Космос" (на снимката), обяви: "Той е един от най-добрите футболисти, които някога съм виждал."
Великият португалец Еузебио също бе негов почитател: "Той можеше да играе на всяка позиция - в защита или в халфовата линия. Беше универсален, гъвкав, великолепно четеше играта, знаеше всичко за защитата, но можеше да мине напред и да вкарва голове."
"Веднъж видях как Франц влиза в ресторант. Направи го, както играеше и футбол - с класа и авторитет", разказа Брайън Клъф.
Той спечели всичко, при това неведнъж
Най-главното постижение на Бекенбауер е, че стана вторият след Марио Загало, спечелил световната титла и като играч (1974), и като треньор (1990). Като треньор има и сребърен медал от световното през 1986 г., титла на Франция с "Олимпик" (Марсилия) от 1992 г. и на Германия с "Байерн" (1994), както и Купата на УЕФА с "Байерн" от 1996 г.
Като футболист Кайзера е един от най-титулуваните в историята. С националния отбор има още европейска титла (1972) и сребро на Стария континент (1976), сребърен (1966) и бронзов (1970) световни медали, като на три мондиала е избиран в идеалния отбор.
Franz Beckenbauer has the strongest case for being simultaneously the greatest footballer of all time, the most complete footballer of all time as well as the most decorated 360 degree footballing personality of all time. A True one of one. #DerKaiser pic.twitter.com/H9yibv8Zyj
— L.Prince 👑 (@LeroyPrince77) 9 януари 2024 г.
В състава на "Байерн" е 4 пъти шампион на Германия (1969, 72-74) и още веднъж с "Хамбургер" (1982), а в САЩ три пъти триумфира в NASL. Печели Купата на Германия с баварците също 4 пъти (1966, 67, 69, 71), става с тях и три пъти поред европейски клубен шампион (1974-76).
Два пъти взима "Златната топка" за най-добър футболист в Европа - 1972 и 1974 г.
Той бе и певец, а след футбола стана ТВ звезда
Франц Бекенбауер бе и музикална звезда. През 1966 г. челото на германската класация бе окупирано от Get Off of My Cloud и 19th Nervous Breakdown на "Ролинг Стоунс", Strangers in the Night на Франк Синатра, Sloop John B на "Бийч Бойс" и Yellow Submarine на "Бийтълс". А на 31-во място бе песничката с милото заглавие Gute Freunde Kann Niemand Trennen ("Никой не може да раздели добрите приятели"), изпълнявана от 21-годишния футболист.
И това не бе промо за световното първенство в Англия - бъдещият велик Кайзер се замисля за певческа кариера и прави първи стъпки. Започва с песни за щастие, любов и приятелство. Първата му двустранна плоча - Du Allein ("Само ти"), не влиза в класациите като албум. Но пък другата песен в нея - Gute Freunde Kann Niemand Trennen, звучи навсякъде из Мюнхен, а след попадането ѝ в чарта се разпространява из цяла Германия.
Година по-късно Франц записва още една плоча, в която са песните "Провървя ви да сте щастливи" и "1:0 за любовта". След това се концентрира изцяло към футбола и прави пауза в музиката. Тези песни и клипът, заснет от ARD, обаче го правят суперзвезда.
Чаровният му вид привлича рекламодателите, които го засипват с оферти. Всъщност Кайзера е един от първите спортисти, които печелят добре от своята популярност. През 1966 г. той получава 12 000 дойче марки за реклама на "Кнор" (Knorr) - средната заплата в Германия тогава е около 400 марки, а добра кола кола струва около 4000. През 70-те години Бекенбауер е наричан дори "поп краля" на републиката и действително блести на ТВ екраните.
През 1974 г. записва песен с колегите си от националния отбор за домакинския мондиал. Преди всеки мач по телевизията се пуска веселата композиция Fußball Ist Unser Leben ("Футболът е нашият живот"), а след световната титла играчите я изпяват в шоуто на най-популярния ТВ водещ Вим Телке.
А след като Бекенбауер става треньор на "маншафта" през 1984 г., националите започват да записват песни преди всеки голям турнир.
Той е първият футболист, който не се стеснява да записва солови песни. След него това правят Йохан Кройф, Кевин Кигън, Рууд Гулит и десетки други. Същото започват да правят и клубове - например "Ливърпул" пуска клип на песента Anfield Rap (Red Machine in Full Effect) и тя влиза на трето място в британската класация.
Бекенбауер е лице и в много реклами, които също увеличават неговата популярност. А една от тях - на "Адидас", е считана и до днес за едно от върховите постижения в рекламния бранш. Тя разказва мечтата на две деца за големия футбол и в нея са включени множество футболни звезди. Но Кайзера изпъква, макар и като добавен с фотошоп образ, такъв, какъвто го помнят милионите му почитатели - сериозен и с капитанската лента.
