Държавната космическа агенция на Кения започна разследване за произхода на обект, който в началото на януари 2025 г. падна в село Мукуку. Според кенийските власти металният пръстен с тегло около 500 кг и диаметър 2,5 метра най-вероятно е част от първата степен на космическа ракета-носител. В изявление на космическата агенция се казва: „Такива обекти трябва да изгарят в атмосферата или да падат в океана“.
Отломки от ракети, неработещи сателити, космически кораби и отпадъци от МКС често се връщат в земната атмосфера, като по-голямата част изгаря в плътните ѝ слоеве и не представлява опасност. Според данни на Европейската космическа агенция (ЕКА) през 2024 г. космически отпадъци навлизат в атмосферата почти всяка седмица. През 2023 г. на Земята са паднали 1500 обекта, а година по-рано – 2500. В същото време, според ЕКА, през миналия век средният брой части от космически боклук, падащи на Земята, е бил значително по-малък – около 500 годишно.
Космическият боклук рядко пада в населени райони, тъй като агенциите на различни държави се стремят да изчислят внимателн траекторията на излезлите от строя сателити и космически станции. Частните и държавните компании са задължени да представят изчисленията още преди старта.
Невинаги е възможно безопасното изхвърляне на отпадъци от космоса.
През 2024 г. в американския щат Флорида върху къща падна парче от контейнер с изхабени батерии, изхвърлен от МКС още през 2021 г. Изхвърлянето на отпадъци с общо тегло над два тона беше контролирано от НАСА. Според прогнозите на американската космическа агенция контейнерът и съдържанието му е трябвало да изгорят в атмосферата, но част от отпадъците навлизат повторно в атмосферата, в резултат на което отломка от контейнера с размери 10 на 4 сантиметра и тегло малко под килограм проби покрива и тавана на частен дом. НАСА пое отговорност и обеща: „Международната космическа станция ще проведе детайлно изследване на процеса на изхвърляне и повторно навлизане в атмосферата, за да определи причината за запазването на отломките и при необходимост да актуализира моделирането и анализа“.
Случаят във Флорида не е единственият. През 2003 г., по време на неуспешно кацане в САЩ, избухна космическата совалка „Колумбия“ и загинаха седемте члена на екипажа. Една от отломките проби тавана на стоматологичен кабинет в Луизиана, а по-късно в околността бяха намерени около 84 хиляди части от совалката.
На Земята отломки от ракети „изпускат“ много страни. През 2023 г. на плаж в Австралия беше изхвърлен метален цилиндър с диаметър около три метра – оказа се, че това е част от ракета, изстреляна от Индия. Индийските власти потвърдиха предположението на австралийското космическо агентство, но не прибраха отпадъците. Откритите на плажа отломки по-късно бяха изложени в научно-образователен център в столицата на Западна Австралия.
Космически боклук е падал на континента и през миналия век. През 1979 г. части от американската орбитална станция Skylab, която неуспешно навлезе в земната атмосфера, бяха разпръснати над няколко австралийски града.
Първите случаи на падане на космически апарати са регистрирани още през 1960-те години, почти веднага след изстрелването на първия сателит. През 1962 г. отломки от първия съветски космически кораб „Восток-1П“, който беше оборудван с научна апаратура и манекен на борда, паднаха в щата Уисконсин. Няколко фрагмента от „Восток“ бяха намерени в град Манитовок. Преди 16 години жителите на града започнаха да организират ежегодния фестивал Sputnikfest (както сами го наричат – „лудия фестивал“), „за да отбелязват тази уникална история“.
В Манитовок никой не пострада при падането на отломките, но няколко години по-късно, през 1969 г., японски дипломати съобщиха, че отломки от съветски космически апарат са паднали върху товарен кораб, ранявайки петима членове на екипажа. Вторият потвърден случай на падане на космически отломки върху човек беше регистриран през 1997 г. В Оклахома падащ 10-сантиметров фрагмент от американската ракета „Делта II“ (Delta II) удари жена.
Като цяло вероятността човек да пострада от космически отломки е изключително малка. Според изчисленията на Европейската космическа агенция шансът е един на милиард.
През есента на 2024 г. Европейската космическа агенция публикува доклад за количеството космически отпадъци в земната орбита. Според данните на ЕКА
в орбита има над 1 млн. отломки с размер над 1 см,
„достатъчно големи, за да нанесат катастрофални щети“. По-големите и по-опасни отломки, с размер над 10 сантиметра, са около 26 хиляди.
Отломките се следят внимателно, за да се избегнат сблъсъци с активни сателити и Международната космическа станция. Освен държавни организации като 18-а ескадрила за контрол на космическото пространство на ВВС на САЩ, която следи за отломките в орбита, има и различни частни компании, занимаващи се с това. Те получават договори, изграждат станции за наблюдение по целия свят и следят отломките, включително и тези с диаметър от няколко сантиметра. Освен това почти всички съвременни сателити са оборудвани с двигатели, което им позволява да маневрират. През последната година броят на маневрите, които сателитите трябваше да предприемат, надхвърли няколко хиляди – с цел избягване на сблъсъци. За опасно се смята приближаване на разстояние от пет километра. Това е огромна дистанция, но за всеки случай се предприемат маневри за отклонение. Наистина, случва се сателити да експлодират, дори стари сателити, които би трябвало да са напълно изключени – с изразходени батерии и изхвърлено гориво. Преди няколко седмици американски сателит на Националната агенция за наблюдение на океаните избухна по неясна причина. Батерията би трябвало да е разредена, гориво не е имало – то се разпадна на 50 части. Но обикновено тези сателити са на ниска орбита, а там плътността на атмосферата все още е сравнително висока. В рамките на няколко години всички тези отломки изгарят в атмосферата.
Един от най-лошите сценарии за замърсяване на орбитата, според Европейската космическа агенция, е т.нар. синдром на Кеслер. В края на 70-те години специалистът от НАСА Дон Кеслер предложи теоретичен сценарий, свързан с бързо нарастващия брой сателити в ниска околоземна орбита. Според неговата теория, в един момент броят на обектите ще стане толкова голям, че сблъсък между два от тях ще предизвика неконтролируема верижна реакция, която ще направи невъзможно по-нататъшното усвояване на космоса.
Засега този сценарий не е реалистичен – разстоянието между работещите и неработещите сателити все още е голямо. Към края на 2024 г. в орбита има около 17 500 сателита, работещи и извън строя. Ако те сстанат 100 000 сателита на височина 300 км, средната площ на един сателит ще бъде 5600 кв. км. Средното разстояние между сателитите ще бъде около 75 километра. Това е само теоретичен проблем, тъй като повечето сателити са в много по-високи орбити. И като цяло те са широко разпространени в орбити от 300 до 600, след това има сателити, които са на надморска височина от 20 000 км, сателити за позициониране, има спътници, които са на геостационарна орбита и т.н.
В момента съществуват
няколко начина за сравнително безопасно премахване на космическите отпадъци.
Има орбита за погребване, на която се изстрелват спътници от геостационарната орбита. Геостационарната орбита е на 35 000 километра, а орбитата за погребване се намира малко по-високо или малко по-ниско. Има правило, прието в Европа и в Съединените щати, което изисква използваните спътници и горните части на ракетите, които ги изстрелват, да се свалят, за да изгорят частично в атмосферата и частично да паднат в неизползваеми части на Световния океан.
Основната зона за "погребване" на космическите отпадъци на Земята, наречена "космическо гробище", се намира в Тихия океан, на най-голямо разстояние от сушата. Спътниците и апаратите се изпращат към това "гробище" от 1971 г. Първоначално СССР и САЩ използваха тази зона, а по-късно обломки от свои апарати започнаха да изпращат страните от Европейския съюз и Япония. До 2018 г. в океана са потопени поне 263 космически апарата. Най-големият потопен обект досега е орбиталната станция "Мир", чийто обломки, които не изгоряха в атмосферата и достигнаха водата, тежаха около 12 тона.
Различни държави се занимават с въпросите на почистването. Италианската компания D-Orbit се специализира в космическата логистика. През 2024 г. компанията подписа договор с ЕКА на стойност 131 милиона долара за създаването на космически апарат за обслужване на спътници на орбитата, който ще бъде предназначен за преместване и ремонт на спътници. В дългосрочен план проектът GEA [General Expansion Architecture – проект на D-Orbit] ще играе важна роля в улова и преработката на ценни компоненти на космическите апарати на орбитата.
Японската компания Astroscale също работи върху създаването на роботи за почистване. През края на миналата година апаратът ADRAS-J на компанията се приближи на рекордно малко разстояние от 15 метра до ракета на орбитата от 2009 г. Следващата стъпка е стартирането на мисия ADRAS-J2, при която този апарат трябва да хване обломки и да ги премахне от орбитата. С подобна дейност се занимават и компании във Великобритания, Швейцария, САЩ, Индия и други държави.
Борбата с космическите отпадъци продължава и с други методи: през 2023 г. в САЩ бе наложена първата глоба за това, че частна компания не е преместила своя бракуван спътник на безопасно разстояние от работещите апарати.
Космическите агенции на различни държави постепенно въвеждат норми за използване на космическото пространство, освен това съществува Комитет на ООН за мирно използване на космическото пространство и Международен координационен комитет по космически отпадъци (МККМ), който разработи "Ръководни принципи за използване на космическото пространство за мирни цели с цел предотвратяване на образуването на космически отпадъци", които предвиждат ограничаване на образуването на отпадъци, минимизиране на възможностите за сблъсък на обекти на орбитата и разрушаване по време на операции, навременно изваждане на отслужилите апарати от орбитата.
Възможно ли е да спрем да замърсяваме орбитата?
Европейското космическо агентство разработи харта Zero Debris ("Нула отпадъци"), която предполага "значително ограничаване на образуването на космически отпадъци на околоземната и лунната орбити до 2030 г. за всички бъдещи мисии, програми и дейности". Представителката на ЕКА Гизела Зюсс обясни пред Euronews: "Целта на тази харта е да се стигне до нула забравени орбитални апарати до 2030 г. Това е документ без задължителен характер с високи изисквания. Това е инициатива на цялото космическо общество, включително нашето агентство и много други заинтересовани страни". Към момента хартата е подписана от 16 държави, а през декември миналата година към тях се присъедини и Дания. Но в програмата не участват космически сили като Русия, САЩ, Китай и Индия.
