Броят на зимуващите водолюбиви видове птици у нас тази година е доста по-висок в сравнение с предните няколко години. Това показва 48-ото преброяване на зимуващите водолюбиви птици в България, проведено от 11 до 14 януари, за което съобщиха от Българско дружество за защита на птиците (БДЗП). В преброяването са участвали 43 екипа от експерти и доброволци на дружеството, Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), "Зелени Балкани", Регионалните инспекции по околна среда и водите (РИОСВ), БАН, ловни сдружения и др.
Традиционно основната концентрация на птици е регистрирана по Черноморското крайбрежие, както и в някои големи вътрешни язовири, разказват от БЗДП. Сравнително малко са били птиците и числеността им по Дунав, тъй като по време на преброяването реката е била с високо ниво и са липсвали т.нар. пясъчни коси, които привличат хиляди птици. Поради по-студеното време, голяма част от малките язовири и рибарници са замръзнали.
Въпреки тези обстоятелства, установени са 97 вида с обща численост от 280 956 индивида. За сравнение през миналата година са били регистрирани 88 вида с обща численост от 206 239 индивида, а през 2022 г. – 90 вида с обща численост от 206 688 индивида. Тези числености обаче са далеч по-ниски от предишни периоди. Например през 1999 г. и 2000 г. са преброени съответно 404 410 и 652 418 зимуващи водолюбиви птици.
За разлика от предходните няколко години, тази година числеността на зимуващите в страната диви гъски е доста по-висока. Преброени са общо 31 230 големи белочели, 154 сиви и едва 24 от световно застрашените червеногуши гъски. За сравнение през миналата година, техният брой е бил съответно 1887 големи белочели, 101 сиви и 5 червеногуши гъски, а през 2022 г. – 5851 големи белочели, 283 сиви и 32 червеногуши гъски. Ненадминат остава рекордът през 2013 г., когато са били установени рекордните за България над 54 000 червеногуши гъски.
И тази година трите най-многочислени наблюдавани водолюбиви вида птици са: обикновената лиска (53 146), зеленоглавата патица (46 538) и големият корморан (35 707). От световно застрашените видове, освен червеногушите гъски, са установени още 20 513 кафявоглави потапници, 7 кадифени потапници в язовир Огоста, 37 тръноопашати потапници в Бургаското езеро и язовир Мандра, 7 ушати гмуреца и 548 средиземноморски буревестника по Северното и Южното Черноморско крайбрежие.
Наблюдавани са и видове, които не са характерни за зимните месеци у нас – 10 малки бели чапли, 12 бели лопатарки, 21 бели щъркела в Южна България, 2 белобузи рибарки в Бургаското езеро и 1 тръстиково шаварче при язовир Мандра. Наблюдавани са и 1 папуняк при Бургас, 2 снежни овесарки от Поморийско езеро и 2 големи кресливи орела.
СВЕТОВНА ПРАКТИКА
Преброяването на зимуващите водолюбиви птици се провежда в световен мащаб от 1967 г. и е едно от най-масовите събития в областта на природозащитата, в което се включват над 15 000 души, обясняват от БЗДП. То се осъществява едновременно и синхронизирано в цяла Европа и Северна Африка с цел максимално точно преброяване на водолюбивите птици. На международно ниво информацията се обобщава от организацията Wetlands International.
Преброяването дава оценка за състоянието на популациите на водолюбивите птици и за състоянието на местата, където те зимуват, голяма част от които са част от екологичната мрежа Натура 2000. Според последните данни популациите на някои от световно застрашените видове като малката белочела гъска и кафявоглавата потапница продължават да намаляват, поставяйки тези видове под реален риск от изчезване.
