Преди 50 години членовете на Британската Камара на общините от Консервативната партия взема решение, което вероятно завинаги промени бъдещето на Обединеното кралство. За първи път в британската история начело на политическа партия е избрана жена – Маргарет Тачър. Само четири години по-късно, под нейното ръководство, консерваторите печелят парламентарните избори, в резултат на което Тачър става първата жена министър-председател на страната.

На този пост Тачър остава 11 години, докато не е принудена да се оттегли – не от избирателите, не заради успеха на опозицията, а от собствените си съпартийци, което тя смята за предателство. Краят на политическия й живот идва преди повече от 30 години, но въпреки това за нея се говори повече, отколкото за който и да било друг британски премиер от близкото историческо минало (с изключение може би на Чърчил). Съдържа ли нейното управление уроци, които биха могли да бъдат полезни за днешните лидери?

През 1959 г. Маргарет Тачър е избрана за член на парламента от избирателния район Финчли, ставайки първата жена, която представлява този район в Камарата на общините. Нейният старт в политиката е труден, тъй като по това време политическата сцена във Великобритания е доминирана от мъже. Въпреки това, Тачър бързо доказва, че е решителен и енергичен политик, способен да предлага ярки идеи и да заема твърда позиция по ключови въпроси. Нейният подход към политиката съчетава строгост, дисциплина и аналитично мислене, което ѝ спечелва уважението на колегите, въпреки трудностите, с които се сблъсква в началото на кариерата си.

След победата на Консервативната партия на изборите през 1970 г., Тачър става министър на образованието в правителството на Едуард Хийт. На този пост се сблъсква с трудната задача да реформира образователната система в условията на икономически трудности и социални промени. От това време е и едно от най-спорните решения в нейната кариера – премахването на безплатното мляко за ученици от начален курс. Това решение предизвиква остри критики от страна на обществеността, включително протести от учители и родители. Безкромпромисността ще й спечели прякора „Желязната лейди“, а драстичните икономически реформи остават в историята като "тачъризъм".

Приватизация на държавни предприятия

Един от ключовите стъпки на Тачър е намаляването на ролята на държавата в икономиката. Тя започва мащабна програма за приватизация, в рамките на която са продадени големи държавни предприятия като British Telecom, British Gas, British Airways и British Steel. Това позволява да се привлекат частни инвестиции, да се повиши ефективността на управлението и да се намалят държавните разходи. Въпреки това, критиците твърдят, че приватизацията довежда до повишаване на цените на комуналните услуги и влошаване на условията на труда за работниците в приватизираните компании. Започват вълнения и протести.

Както по-късно самата Тачър пише, приватизацията е била „основен фактор за подобряване на британската икономика“. В своята политическа идеология тя винаги остава последователен привърженик на намаляване на държавното вмешателство.

Намаляване на държавните регулации

Тачър отменя ограничения и опростява законодателството за бизнеса. Това способства за развитието на частния сектор и подобрява конкурентоспособността на британската икономика. Въпреки това, отслабването на регулирането води до увеличение на социалната нестабилност, особено в тези отрасли, където преди това съществуват държавни гаранции — например в здравеопазването и социалната защита. Тази стъпка също става източник на недоволство сред по-бедните слоеве на населението.

Борба с профсъюзите

Един от най-решителните и противоречиви ходове на Тачър е ограничаването на влиянието на профсъюзите, които, според нея, пречат на икономическия растеж и заплашват националната стабилност. Кулминацията на тази борба е миньорската стачка от 1984-1985 година, когато Тачър, без да прави компромиси, хвърля полицията да потушава протестите. Този конфликт не само отслабва профсъюзите, но променя политическия ландшафт на Великобритания. Социалното напрежение нараства, безработицата в миньорските райони е безмилостна и оставя дългосрочни последици за тези общности.

Либерализация на икономиката

В рамките на икономическата си политика Тачър въвежда мерки за дерегулация на финансовите пазари, което утвърждава Лондон като един от най-големите финансови центрове в света. Тези стъпки, от една страна, водят до растеж на финансовите възможности за бизнеса, но от друга страна, увеличават икономическите рискове. Финансовите пазари стават по-малко контролируеми, което в дългосрочен план изиграва своята роля в икономическите кризи на следващите години.

Намаляване на данъците и социалните разходи

Тачър провежда политика на намаляване на данъците за бизнеса и високите доходи, вярвайки, че това ще стимулира икономическия растеж и създаването на работни места. В същото време съкращава социалните разходи, което засяга по-бедните слоеве на населението, увеличавайки социалното неравенство - още един повод за социални вълнения.

През декември 1980 г. рейтингът на Тачър пада до 23%, а борбата с вътрешните опозиционни сили достига апогей. Десетилетия след оттеглянето й обаче Желязната лейди продължава да въздейства не само върху политиката на Великобритания, но и върху световната икономика. Концепцията за свободния пазар и намаляването на ролята на държавата в икономиката продължава да бъде политика, подкрепяна от много правителства.

Политиката на строга икономия и съкращаване на социалните помощи, проведена по време на управлението на Тачър, също оставя следи в съвременната политическа сцена. Тачъризмът в този контекст все още остава основа за много поддръжници на пазарната икономика, които смятат, че намаляването на социалното вмешателство води до икономически растеж.

Накрая, глобализацията и политиката на суверенитет, пропагандирани от Тачър, продължават да намират своята изява в съвременните дебати за членството на Великобритания в Европейския съюз. Консервативната партия, включително след нейното управление, продължи да се придържа към политиката на независимост, което в крайна сметка доведе до Брекзит. Влиянието на нейния политически курс се усеща и в настоящия политически ландшафт, където въпросите за националната идентичност и суверенитет остават в центъра на вниманието.