Актив и симпатизанти на БСП и лявата идея спазиха традицията и се качиха на историческия връх Бузлуджа, за да се надъхат и да повдигнат духа за борба срещу омразния гербериат и тиранията на султан Бойко. 

И за пореден път БСП на Корнелия Нинова показа, че няма какво различно да предложи на българския народ освен може би това, че партньорството им с ДПС и Пеевски ще е открито, а не като гербавото - да се пипат под масата, докато се преструват, че спорят. 

Това под масата сигурно е приятна перверзийка за гербериата и депесариата, но сега говорим за партията на пролетариата (уж). 

Покрай тазгодишното издание на бузлуджанския събор в музикално отношение се случиха две неща - мислещите се за "десни" зачеркнаха Горан Брегович от листата на идолите, защото музикантът подкрепи червения събор с музиката си. Второто важно музикално събитие беше неявяването на Гери-Никол. Яката Дупара била спазарена и щяла да се поразвее на Бузлуджа, обаче кметът на Варна Иван Портних (ГЕРБ) ѝ казал да не си издига много нависоко дупенцето, щото ако пее на Бузлуджа, няма да пее на Деня на Варна. И Гери-Николчето се осъзнала - класово, касово - не знаем точно с какво и как се е осъзнала, но отказала бузлуджанския ангажимент, въпреки че партията вече ѝ била превела пари, за да хонорува участието ѝ.

Да оставим сега музикантите с техните ноти и съображения, за да видим квазиполитическата част. (Политическа няма.)

Корнелия поведе традиционния велопоход от Габрово до върха, но само даде старта, понеже не е учила за колоездач, а за приватизатор и пишман популист (слаби резултати - не че се гнуси от популистки похвати, просто не ги може). 

Горе на върха - както му е редът, танци, кебапчета, знамена. Речи. 

Кой какво казал - няма да се занимаваме сега, щото са ни скучни тия изпълнения - почти колкото Гери-Никол. 

Но отделихме внимание на една конкретна реч - Красимир Митов от Национален синдикат "Защита" говори каквото говори и накрая завърши по такъв начин:

"В заключение само искам да ви кажа, че БСП е алтернативата, а България има Желязна лейди. Желязната лейди, която ще изведе България от кризата. Мачкай, Корнелия! Покажи им как се прави! Победа за България! Победа!"

То на такива места какви ли не глупости се говорят, обаче това тук е концентрат - като медицински спирт от аптеката.

Корнелия Нинова е Желязна лейди, колкото Маргарет Тачър е Желязна девица (Iron Maiden). "Мачкай, Корнелия", е възможно най-неподходящото възклицание, защото в оригиналната си версия гласи - "Мачкай, Бойче". "Покажи им как се прави" - чак ни е неудобно; това е пряка заемка от великия субект на музикално влияние Криско Бийтс - "Покажи на тия хора как са мяташ, колко се раздаваш". 

С други думи - предлаганата "алтернатива" е толкова алтернативна, та чак същата, а може би и по-калпава.

БСП на Корнелия не е алтернатива, а алтернативен факт.

В заключение - малко неалтернативни факти. Желязната лейди е прозвище на Маргарет Тачър - консервативна кака, която води Британия през някои от кризите на миналия век. Наричана е така заради твърдостта, с която налага политиката си за съкращаване на държавните разходи (страшно корнелианско и бесепарско). Сравнението между Корнелия и Маргарет може да приключи успешно някъде около периода на приватизаторската дейност на Нинова, но има и още сходства. Синът на Маргарет - Марк Тачър, е автомобилен състезател, финансист и авантюрист, което значи, че също като сина на Корнелия е добър по математика. 

И съвсем накрая - Желязната лейди да не се бърка с желязната дева (iron maiden). Желязната дева е уред за мъчения, който обаче не мачка, а боцка - като Боце :)