От 1 януари т.г. френското шампанско, продавано в Русия, вече няма право да носи това име. Това се случи на базата на закон, подписан от президента Владимир Путин на 2 юли 2021 г. Вместо това на бутилките "Дом Периньон" вече трябва да пише "пенливо вино", а наименованието "шампанское" се запазва за руските производители на газирани вина (нищо че думата произхожда само и единствено от областта Шампан в североизточна Франция). В края на октомври Париж успя да издейства от Москва двумесечен мораториум върху прилагането на новите правила, за да могат да бъдат продадени бутилките с досегашните етикети, много от които дори вече бяха изпратени в Русия. От началото на 2022 г. обаче френските производители са принудени да действат съобразно законодателството. Русия е 15-ият по големина пазар на френско шампанско. През 2019 г. в страната са продадени невероятните 1.8 млн. бутилки.
Любовната афера на Русия с шампанското
обаче започва далеч по-рано - по времето на Сталин. В началото на 30-те Съветският съюз страда от катастрофален глад като резултат от хаос в колективизацията, няколко последователни лоши реколти и бруталните социално-икономически политики. Т.нар. "гладомор" води до смъртта на милиони (според различни източници между 1.5 и 10 милиона), най-вече украинци.
Три години по-късно населението все още изпитва трудности да си осигури основни средства за прехрана, но Кремъл вече е обърнал поглед към друг дефицит: липсата на шампанско. През 1936-а съветското правителство подписва резолюция за драстично увеличаване на продукцията на пенливо вино. Както винаги при социализма, целите са амбициозни: в следващата петилетка трябва да бъдат произведени милиони бутилки.
Идеята за създаването на "комунистическо шампанско" идва лично от Сталин, чиято родина Грузия се слави с лозята и винопроизводството си от столетия. Той стига до идеята, че шампанското е "важен знак за благоденствие и добър живот", знак, че благодарение на социализма луксът, който то олицетворява, може да достигне до всеки.
"Ако продукти като шампанско, шоколад и хайвер са достъпни на ниска цена, то пропагандата може да казва, че съветските работници живеят като аристократите в стария свят", заключава Юка Гронов, автор на книгата "Шампанско и хайвер: обикновеният лукс и идеалите на добрия живот в Сталинска Русия".
Но преди
пролетариатът да започне да изстрелва тапи
от шампанско, е нужно да се организира цяла нова индустрия - и то с ниска себестойност. Решението идва от винопроизводителя Антон Фролов-Багреев, който замества дългия ферментационен процес във Франция с резервоари под налягане: така че тригодишният процес на зреене, който е необходим на шампанското в неговата родина, бива съкратен до месец. Това позволява от фабриките да излизат партиди по 5-10 хил. литра.
Мечтата на Йосиф Висарионович е в началото на 40-те СССР да произвежда 12 милиона бутилки "Советское шампанское". Това се оказва недостижима цел не само поради войната, а и заради лошото състояние на съветското лозарство и винарство. "Плановете никога не са били реалистични, но ако работниците в тях не успяваха да постигнат заявената норма, бяха обявявани за врагове на народа и уволнявани", обяснява изследователката Дара Голдщайн. Когато избата "Абрау-Дурсо" на черноморския бряг не успява да изпълни плана през 1938 г., съветският в. "Изобилие" подлага на съмнение лоялността на директора и призовава предприятието да бъде "прочистено от класови врагове".
Производството на съветско шампанско винаги е имало за приоритет количеството, а не качеството. От Молдова до Таджикистан биват изкоренени хектари лозя с традиционни сортове и заменени с устойчиви, високодобивни видове грозде. "Советское шампанское" има сладкия вкус на сироп и едва забележим дъх на вино - често некачествената продукция бива обработена
с консерванти и допълнителни количества захар
За западняците, привикнали на сухото шампанско вино от Франция, вкусът на "работническото" съветско шампанско е твърде сладък. "Спомням си от детството си вкуса на подсладена газирана вода, но с алкохол", казва Аня фон Брезмен, родена и израснала в СССР.
За сметка на дефицита на други стоки от първа необходимост в края на 40-те "Советское шампанское" залива рафтовете на магазините в Москва и другите големи градове, буквално - често се предлага и наливно. През 50-те на мачовете на стадион "Ленин" то се продава от щандове на чаша - като лимонада. Макар да остава скъпо за ежедневна консумация, пенливото вино се превръща в неизменна част от празненствата в СССР. "Дори не можеш да си представиш Нова година без шампанско. Беше задължителен реквизит", отсича Голдщайн. (Този навик по-късно се разпространи и в България, където също имахме национално произведено шампанско - "Искра".)
Масовото производство на шампанско е форма на пропаганда, демонстрираща културния и икономически напредък на социалистическото общество.
"Нещо като "Кока-кола" за СССР
Символ на хубавия съветски живот", казва Гронов.
"Беше противоречив период, спомня си и Фон Брезмен. - Развлекателната индустрия създаваше повдигащи духа музикални комедии и филми. Шампанското и шоколадът бяха в изобилие. В същото време хора бяха арестувани и изчезваха посред нощ". Понякога пъстри реклами на шампанско дори красели полицейските камионетки - известни иначе като "Черната Мария" - отвеждаща провинили се пред режима в ГУЛАГ.
Търговската марка "Советское шампанское" съществува и днес, и макар то да се произвежда от частни компании, соцносталгията раздвижва пазара в днешна Русия. То често се предлага в ретроресторанти, които напомнят столовите от комунистическо време. Вероятно тази носталгия се опитва да обслужи и Владимир Путин, като затваря вратите пред френското шампанско и поощрява производството на руско такова.
