Не само късмет е нужен, за да постигнеш мечтата си. И много учене, работа и самоусъвършенстване. Ставаш все по-добър и по-добър в онова, което си избрал да е професията ти. Така се случва и с първия български европейски прокурор - Теодора Георгиева, която бе избрана миналата година в екипа на главния обвинител на ЕС Лаура Кьовеши.
Теодора Георгиева е от Русе, където завършва Френската гимназия и заради силата ѝ в хуманитарните науки - литература и история, се насочва към правото. "Точните науки никога не са ми вървели особено. Виж, да напиша есе, да развия тема - с такъв хъс и лекота, а и с удоволствие го правех", споделя тя. След гимназията идва в София и кандидатства право в СУ "Св. Климент Охридски". Завършва юридическото си образование и за да продължи по-нагоре по професионалната стълба, влиза в Националния институт по правосъдие. Георгиева е от първия випуск, който се дипломира като младши прокурори.
Така на 28 години тя стъпва на следващото стъпало - Софийската районна прокуратура, която е една от най-натоварените в страната откъм дела. Тогава все още не бе въведена и унифицираната система за разпределение на делата, та работата беше по-затруднена, казва тя. В СРП по това време са малко и обвинителите. "Всичките дела не бяха много сложни, но някои бяха много обемни. Понеже си млад, ентусиазиран, гориш в работата си и някак всичко минава по-лесно", спомня си с носталгия Теодора Георгиева.
Натрупва най-много опит в районната прокуратура,
сблъсква се с най-различни случаи: "превърташ нещата" хиляди пъти, казва тя. След около 8 г. решава да смени обстановката, да се развива по-нагоре. Организира се конкурс за прокурор в градската прокуратура, тя кандидатства, но не успява да го спечели. Междувременно ръководител на СГП става Емилия Русинова и по нейно предложение Георгиева отива там на работа. Включена е в новосъздадения отдел "Антикорупция". "В него имаше доста интересни дела. Излизаш от "матрицата", в която си работил досега", споделя прокурорката. Спомня си, че едно от първите дела там е свързано с полицаи, които бяха уличени в покровителстване на групи, занимаващи се с наркотици.
Междувременно Георгиева защитава докторска степен, а темата на докторантурата ѝ е административнонаказателни производства в българското законодателство. "Тя беше отново свързана с работата ми в СРП. Например - смятам, че не трябва да се водят тежки процеси за елементарни престъпления. Реално са административни нарушения, заради това прокурорите са заринати с преписки и с несъществена прокурорска работа", разказва тя.
Появява се и следващото предизвикателство в кариерата ѝ. "Докато бях в СГП, отново бе обявен конкурс за административни съдии, кандидатствах, но бях под чертата. По тогавашните правила се пенсионираха съдии във ВАС и на тяхно място отидоха съдии от Административния съд, така се освободи бройка. Подадох молба и на мястото на освободен съдия бях назначена.
Обикновено успявам от вторият път",
казва Теодора Георгиева с усмивка.
От 2017 г. започва да съдийства. "Едно е на теория, на практика съвсем друго. В съда липсваше динамиката на прокурорската работа, защото съдийската е самотно занимание. Непрекъснато си сам, не ти е позволено да контактуваш с никого", дава пример тя. После продължава разказа си: "Делата са много експертни, трябва да учиш, да дълбаеш в нещата, да четеш за подробности, които няма как да знаеш от обща култура. Едно непрекъснато четене и писане". Липсвал ѝ контактът с хората, разговорите с разследващи, със свидетели и др. Когато си прокурор, виждаш "всякакви образи и модели".
След няколко години като съдия Теодора си задала въпроса дали иска да продължи в тази роля. "Докато се чудех какво да правя с живота си, видях обявлението на страницата на Висшия съдебен съвет, че новата Европейска прокуратура търси български прокурор", разкрива Теодора как се е насочила към позицията, която в момента заема в Люксембург.
Едно от условията за европрокурор е да владееш отлично два езика, а тя знае френски и английски. Френския е научила в русенската гимназия, английския е усъвършенствала в езикова школа в Лондон. Работела там, издържала се и ходела на уроци по английски. "Когато си в езиковата среда, е много различно. Почваш да чуваш езика, много по-бързо го възприемаш", споделя тя.
Кандидатстването за Европейската прокуратура не е било лесно. Минало интервюто, но процедурата бе отменена. Стартирала нова, появили се и още трима кандидати. Впоследствие Теодора е одобрена и миналото лято заминава за Люксембург, където са базирани и прокурорите от 22-те държави.
Прокурорите, които сега главният европейски обвинител
Лаура Кьовеши търси от България,
са други - т. нар. делегирани прокурори. "Ние сме специализирани прокурори в Люксембург. Всеки отговаря за държавата си, но тъй като не е възможно да си на две места едновременно, са нужни и тези делегирани обвинители", разяснява Георгиева. У нас например разследванията, които се водят по измами с еврофондове, корупция, подкупи, злоупотреби от всякакъв вид с държавни средства, ще се правят от делегираните.
Предизвикателството пред Теодора е голямо - буквално започва от нулата. Казва, че вече е изградена електронна система, чрез която да се случва обменът на информация между Люксембург и прокурорите от съответните страни. Чрез системата делото постъпва директно и се спестяват бумагите. "Не гледам сама дадено дело. То отива на камара и се разглежда от трима различни прокурори", обяснява българският европрокурор. Същото е и по отношение на Лаура Кьовеши, която "няма да гледа само български дела, а на случаен принцип ще минат през прокурорите от всички държави. За да е безпристрастно." Целта е да се избегнат конфликти на интереси, лобизъм, натиск и пр. Ако бъдат намерени достатъчно доказателства за нарушения или престъпления, се образува дело, което Европрокуратурата изпраща в съда на съответната държава.
По отношение на делегираните прокурори Георгиева пояснява, че те
не са подчинени на Иван Гешев,
запазват независимост и всякакви интерпретации, че някой може да им държи сметка от тук или да им проверява разследванията, не са верни.
Тъй като Люксембург е космополитен - в него живеят и работят хора от най-различни националности, двамата синове на Теодора се адаптирали много добре. Децата не се чувствали чужденци, бързо се вписали в обстановката, намерили приятели, а в училището изучавали предметите на родния български език. "Много е хубаво, защото не губят връзката с България", радва се майка им. Както на повечето хора, затварянето и работата от вкъщи не са ѝ се отразили добре. "Много по-добре се чувствам и по-организирана съм, когато знам, че трябва да се облека, да отида на място. Започнах да се обърквам кой ден е. За щастие, сега се върнахме на работа", споделя тя. И е готова да се впусне в новото изключително отговорно амплоа - да е част от екипа на главния европейски прокурор.
