Археолози от Националния исторически музей стигнаха до вълнуващи открития при подводни проучвания в Черно море при устието на река Камчия. Сред най-интересните находки са останките на потънал кораб от Османския период, привидно изчезнал тайнствен остров и уникален оловен слитък.
Водолазен екип, ръководен от зам.-директора на НИМ проф. д-р Иван Христов, проведе подводни издирвания северно от устието на Камчия на два етапа – през септември и ноември. Първата находка на екипа се оказа оловен слитък (блок от разтопен метал – б.р.). Любопитен факт според ръководителя на проучванията е, че е достигнал водите на Черно море чак от римските мини в района на Корнуол: има такива паралели на открити слитъци в Римска Британия. Предметът е с датировка II-IV век. Корнуол и Девън започват да доминират на европейския пазар за калай в късните римски времена, около III век сл. н. е., тъй като много испански калаени мини вече са изчерпани. Слитъкът е първата находка с такъв характер и датировка в български териториални води. Той тежи 5,35 кг и според извършените в НИМ лабораторни изследвания включва 98% чист калай. Бил е подготвен за доставка за някоя раблотилница на сушата за изработка на бронзови предмети или монети.
Друг изключително рядък артефакт е намереният каменен ритуален съд, наричан от древните гърци перирантерий, използван в езическите култове като резервоар за светена вода. Изработвал се е от дялан камък, мрамор и по-рядко от печена глина. Предметът е първия подобен, излязъл под вода по нашето Черноморие. Изключително рядък е и на сушата.
Важна стъпка в проучванията от този археологически сезон е локализирането на останките на потънал кораб от Османския период. От него на морското дъно лежи отлично запазен дървен кил. Водолазите изваждат две оръдия и фрагменти от керамични съдове. Корабът вероятно е потънал при лошо време, търсейки защита в малкия залив на нос Иланджик. Предполага се, че се е разбил върху трудно забележимите при буря плитко стърчащи морски рифове.
Настоящият проект „Подводни археологически проучвания в акваторията на антична крайпътна станция Еrite при устието на р. Panysos (Камчия)“, който се осъществява с финансовата подкрепа на Министерство на културата и НИМ, включва не само подводни издирвания, но и геофизични изследвания между устието на Камчия и нос Палеца, водени от инж. Кирил Велковски, сътрудник на Центъра за подводна археология в Созопол (ЦПА). Чрез странично сканиращ сонар и многолъчев ехолот сега са локализирани границите на привидно изчезнал тайнтствен остров в близост до самото устие на Камчия. Този остров е отбелязан върху множество западноевропейски карти от периода 1452 г. – 1750 г. В голяма част от картите от този период впечатление правят изображенията на острови, които днес не съществуват или са с по-малки размери от картираните някога. Специалистите от Института по океанология във Варна обясняват, че през Средновековието е наблюдавано спадане на морското равнище. Това е т.нар. Корсунска регресия, носеща името на средновековния град Корсун (днешен Севастопол в Украйна). Очевидно тогава бреговата линия е била различна от съвременната и е напълно очаквано да е имало по-малки или по-големи острови, които са били от значение за средновековните навигатори като места за укриване при силни ветрове и пр. Вероятно такъв е случаят с острова пред устието на Камчия, наричан от местните рибари „Камчийския камък“. Островът представлява риф с леко издължена форма в посока север-юг, с ширина приблизително 520 м и дължина 870 метра.
Научни консултанти на изследванията са д-р Драгомир Гърбов (Федерално министерство на климатичните промени, околната среда, енергията и водите – Канбера, Австралия) и доц. д-р Крум Бъчваров (университет Кънектикът, департамент „Антропология“). В екипа участват още Тодор Димитров – водолаз и фотограф на НИМ, инж. Тотьо Ангелов – картограф и геодезист, Тенчо Тенев – управител на Общински водолазен център в Созопол, Радостин Пенев – ЦПА, и др.
Специалистите от НИМ посочват, че акваторията между Черни нос и нос Галата при Варна е сред най-слабо изследваните под вода зони на българското Черноморие. По предложение на директора на ЦПА д-р Найден Прахов започват целенасочени проучвания в този район.
