БНТ се нуждае от опитни специалисти, които да управляват телевизията (или поне да са част от екипа на новия директор) и да обръщат специално внимание на баланса между приходите и разходите и на рекламната политика. Тези хора трябва да познават отлично рекламния пазар и да използват познанията си в интерес на БНТ. Всичко това трябва да се съчетае с лични качества - лоялност и липса на склонност да се замесват в съмнителни сделки. Очевидно такива хора са били кът в БНТ през последните години, в резултат на което собствените приходи на медията трайно намаляват. При положение че тенденцията на рекламния телевизионен пазар е обратната и че той непрекъснато расте.
Както „Сега” писа, негативният тренд в БНТ стана особено видим в периода от септември 2017 г. до април т.г., когато начело бе Константин Каменаров. След неговата оставка СЕМ обяви конкурс за нов генерален директор. Междувременно започнаха да се появяват сигнали, че през мандата на Каменаров натрупаните нови задължения на БНТ и необслужваните стари са се увеличили главоломно и че телевизията е на прага на фалит. Успоредно с това върви кампания телевизията да бъде спасена чрез „погасяване” на дълговете и като значително се увеличи субсидията й от държавата (виж карето със заглавие „Искания”), която е над 65-те млн. лв. за всяка от последните години. Версия, работеща в полза на онези собственици на компании, спрямо които БНТ постоянно трупа задължения, които впоследствие се поемат от данъкоплатците. Например на излъчвателния комплекс НУРТС, който по закон е длъжен да пренася програмата на БНТ. Той е собственост на фирма на БТК и към него ръководството на телевизията ежегодно не разплаща задължения за над 10 млн. лв., които в крайна сметка се поемат от държавата. Това не се случи единствено през м.г. в края на мандата на Каменаров.
БНТ може да се спаси и сама (или поне външната намеса може да е по-малка), ако медията стане адекватна на рекламния пазар и започне да продава рекламното време, което Законът за радио и телевизия й позволява. Условията за това са благоприятни, тъй като в момента фирмите търсят телевизионна реклама и бюджетите им растат. БНТ обаче не изглежда в крак с времето и не успява да се възползва от положителната тенденция. Всичко това се вижда в поредния доклад за рекламния пазар в България на специализираната агенция „Медия клуб”, отнасящ се за първите три месеца на 2019 г. Данните показват, че БНТ отстъпва още от и без това незадоволителните позиции, които заемаше м.г. Като общ обем приходите на всички телевизии у нас продължават да се увеличават. От януари до март те растат с около 5 на спрямо същия период на м.г., достигайки 211 милиона евро (сумата е изчислена по официалните рекламни тарифи и не отчита различните отстъпки, които телевизиите дават на рекламодателите). Увеличението обаче се отнася само за частните програми, но не и за БНТ. Графиките показват, че всички канали на обществената телевизия, взети заедно – БНТ1, БНТ2, БНТ3 и БНТ4, са привлекли под 1 на сто от телевизионната реклама за периода. Така БНТ вече се намира под нивото от 1 на сто пазарен дял, който успяваше да задържи през 2017 г. и 2018 г.
Собствените приходи на националната телевизия продължават да намаляват и не отговарят на гледаемостта на предаванията й и на влиянието, което БНТ има в обществото. Освен от обобщените данни на специализираните фирми това личи и от последния отчет на Каменаров за 2018 г., приет от СЕМ. За м.г. заложените финансови цели са направо ниски на фона на оборотите, които индустрията прави. Каменаров е обещал, че БНТ ще направи общо 11 млн. лв. от реклама и спонсорство за цялата 2018 г., но екипът му не успява да реализира дори това. Приходите от реклама са около 92 на сто от планираните, докато реализираното спонсорство е само 26 на сто от заложеното. Разбивките по месеци показват, че БНТ не е запълнила рекламните си пояси дори в периода преди Нова година, когато рекламодателите здраво развързват портфейлите си.
Всичко това се случва, въпреки че в редица часове БНТ вече отчете увеличение на гледаемостта си. Най-видимо е то във времето около „Стани богат”, когато според последния отчет рейтингът се е покачил няколко пъти. Въпреки това и с просто око се вижда, че рекламните блокове в „Стани богат” се пълнят основно с автореклами на БНТ и с медийни партньорства и в доста по-редки случаи – с клипове на рекламодатели. В същото време вече бе съобщено, че един брой на „Стани богат” струва около 20 000 лв. на БНТ, което прави над 4 милиона лв. разход на сезон само за тази рубрика. Преди дни „Капитал” съобщи, че според вътрешна информация от „Сан Стефано” 29 играта „Спортисимо” струва 5000 лв. на ден, а предаването на Ути Бъчваров – 8000 лв. на ден. Което означава, че само за тези три рубрики БНТ плаща по около 700 000 лв. на месец. А на фона на това планира общо 11 млн. лв. от спонсорство и реклама за цялата 2018 г., които на всичкото отгоре не може да постигне.
Искания
В края на май синдикатите в БНТ изпратиха писмо до Бойко Борисов, Владислав Горанов, Комисията за култура и медии в НС и до СЕМ, в което заявяват, че са силно обезпокоени от постоянната криза, в която се намира БНТ и за която според тях работещите там нямат вина. В писмото се казва, че определената от финансовото министерство субсидия за БНТ е крайно недостатъчна за развитието на медията. "През последните 15 години всеки новоизбран генерален директор започва своя мандат с натрупани от неговия предшественик 20-30 милиона задължения. За нас това означава, че или бюджетът на БНТ е погрешно сметнат, или дефицитът е резултат на лошо управление. Към това можем да добавим и много недомислени структурни, кадрови и технологични реформи, извършвани през годините в БНТ", пишат синдикатите. Те настояват бюджетът да бъде актуализиран съобразно бюджета на обществените телевизии в ЕС. Призовава се още задълженията да бъдат „погасени”, преди следващият шеф да поеме функциите си. Според синдикатите към края на май дълговете на БНТ надхвърлят 35 млн. лева.
Първенци
Медийните групи на Нова телевизия и на Би Ти Ви продължават да привличат огромния дял от телевизионната реклама, показват данните. През първите три месеца от годината „Нова броудкастинг груп” и „Би Ти Ви медия груп” са получили около 93 на сто от нея. Делът на „Нова броудкастинг груп” и на телевизиите, чието рекламно време тя управлява, е 47 на сто, а на Би Ти Ви - 46 на сто. Всички останали телевизии, сред които „България он еър”, Канал 3, „Европа”, „Евроком” и т.н. се задоволяват със 7 на сто от пазара. Извън изброените остава БНТ, чийто дял, както стана дума, вече е под 1 на сто.
