В кампанията си за шефския пост на БНТ Константин Каменаров обещаваше, че рекламните приходи на обществената телевизия ще растат благодарение на интересните и разнообразни предавания, които той и екипът му ще изберат и включат в програмната схема. 2 години по-късно обаче тези обещания остават голи думи. Мандатът на генералния директор е почти преполовен, но положителен финансов ефект от неговото управление няма. Точно обратното: във все по-голяма степен БНТ става зависима от държавната си субсидия, която парламентът й гласува ежегодно (около 65 милиона лв. за т.г.), както и от т.нар. държавна реклама, която БНТ1, БНТ2, БНТ3 и БНТ4 излъчват по линия на европейски и министерски програми. Такива изводи могат да се направят въз основа на данните на специализираната агенция „Медия клуб” за развитието на рекламния пазар през м.г. Към момента те са единствените, чрез които може да се види как върви БНТ. Въпреки че шефът на телевизията е длъжен на всеки шест месеца да се отчита в СЕМ, последният отчет на Каменаров не е наличен на сайта на телевизията. Затова единствената информация идва от външни източници.
От събраните данни личи, че
БНТ не се управлява добре
Въпреки че телевизионният рекламен пазар у нас расте през последните години, тази тенденция въобще не се отразява на националната телевизия. Нейните приходи от реклама и спонсорство остават несъразмерно малки на фона на гледаемостта, влиянието и доверието на зрителите, с което марката се ползва. Факт е, че по закон БНТ има сериозни ограничения при продажбата на рекламно време спрямо частните телевизии, но по всичко изглежда, че не успява да запълни и тези минути.
Всички програми на телевизията, взети заедно, са привлекли м.г. едва около 1 на сто от ефирната реклама, чиято обща стойност е 847 млн. евро за периода, личи от извадката. В действителност сумата е значително по-малка, тъй като изследването не може да отчете отстъпките, които телевизиите правят на рекламодателите си. В приходите си извън субсидия ръководството на БНТ не постига почти никакъв напредък спрямо 2017 г., когато делът й на рекламния пазар отново бе около 1%. Липсата на ръст е учудващ, тъй като в продължение на повече от месец през 2018 г. по БНТ1 и БНТ HD (сега БНТ3 ) вървяха мачовете от Световното първенство по футбол, което все пак е едно от най-рейтинговите телевизионни събития на планетата. Мондиалът в Русия носи гарантирани приходи на излъчващите го телевизии, поради което и се очакваше мястото на БНТ в рекламната класация да е далеч по-високо.
Очакванията обаче не са се оправдали. Сравненията показват, че основният канал на обществената медия – БНТ1, е привлякъл от реклами почти толкова, колкото и детската кабелна програма „Никелодеон” и в пъти по-малко от профилирани медии като „Кино Нова”, „Диема фемили” и т.н.
Провалът идва на фона на това, че през 2018 г. БНТ обяви мащабна кампания за обновяване на програмната си схема. Коз №1 в нея бе завръщането на „Стани богат” на екран, което се случи миналата пролет. През есента от „Сан Стефано” 29 обявиха още куп нововъведения, пуснаха нови предавания, промениха името на сутрешния блок и го повериха на четирима водещи, смениха външния вид на заставките между рубриките и т.н.
Като мярка за повишаване на интереса към втората програма - БНТ2, ръководството махна от нея всички регионални новини и предавания, заради които каналът всъщност бе създаден преди време. Каменаров обяви, че на тяхно място ще създаде образователна програма, в който ще се даде приоритет на предавания, тип "открити уроци" по история, български език и литература, математика, физика, състезателни образователни игри и др. Вместо това обаче от началото на т.г. място в схемата на БНТ2 получи рубрика за мистика, размисли за отвъдното и трансцедентни явления. Водещ на „Новото познание” е Стойчо Керев, който е дългогодишен колега на действащия програмен шеф на БНТ1 Емил Кошлуков от фалиралата TV7 и негов близък приятел.
От няколко месеца пък по БНТ1 във всеки делничен ден върви спортната игра „Спортисимо”, която се продуцира от фирма, свързана с шефа на спортните новини в БНТ Витомир Саръиванов.
Всичко това са все серия от програмни решения, които поставят под съмнение отговорното отношение на шефа на БНТ Константин Каменаров към парите на българските данъкоплатци, с които телевизията се финансира. И които, както се вижда от статистиката, от година на година стават все по-важни за съществуването на обществената медия.
--------------------
Пазарът
Пазарът на телевизионна реклама е нараснал значително през 2018 г. в сравнение с година преди това и с по-ранните периоди, показват данните на „Медия клуб”. През м.г. той достига 847 млн. евро спрямо 691 млн. през 2017 г. и 608 млн. през 2016 г. Увеличението за м.г. е с 22 на сто в сравнение с по-миналата. Над 18 на сто от приходите на телевизиите се осигуряват от фармацевтичните фирми, над 15 на сто - от компании за търговия на дребно и онлайн магазини, над 13 на сто – от производители на храни, и над 12 на сто – от козметичната индустрия.
Нова телевизия и нишовите канали в групата около спортните „Диема”, „Диема фемили” и „Кино Нова”, както и телевизии „Фокс”, на които мениджърите от Нова телевизия продават рекламното време, са групата с най-големи рекламни приходи за м.г. Само Нова телевизия е привлякла 32 на сто от всички реклами в ефира. Заедно с другите й канали приходът се увеличава до 43 на сто, а с присъдружните програми – до 51% от всички тв приходи. На второ място е „Би Ти Ви медия груп” с общо 42 на сто. От тях 34% се падат на основната телевизия, а 8 на сто са за профилираните „Би Ти Ви екшън”, „Би Ти Ви синема” и „Ринг”. -------
ТОП
За поредна година най-гледаното телевизионно предаване в България от зрителите над 18 г. е турският сериал по Би Ти Ви в 20 ч. вечерта, категорични са и двете пийпълметрии у нас – ГАРБ и „Нилсен”. Следва музикалният формат „Гласът на България” пак по Би Ти Ви. На трето място е отново турски сериал по Би Ти Ви.
--------
„Националната лотария” вече не е рекламодател №1
Хазартната игра „Националната лотария” вече не е рекламодател №1 в България, личи от данните. Благодарение на експанзията си в ефира през 2017 г. играта за търкане на талончета излезе начело в класацията на рекламиращите фирми с бюджет от около 23 млн. евро. През м.г. този бюджет се запазва, но в същото време инвестициите на „Лидъл” и на „Фереро” в ефира се увеличават до около 25 млн. евро, с което двете чуждестранни компании изпреварват „Националната лотария”. Както „Сега” писа, през пролетта на м.г. бившият вицепремиер Валери Симеонов внесе промени в Закона за хазарта, с които поиска забрана за рекламата на хазарт по телевизия и за спиране на продажбата на талончета извън обекти, които са лицензирани за хазартна дейност. Въпреки че ГЕРБ първоначално се обяви в подкрепа на законопроекта, в крайна сметка бе решено той да бъде изпратен за съгласуване в ЕК, след което за идеите на Симеонов за ограничаване на хазарта повече не се чу.