България се изкачва с 12 места в класацията на "Репортери без граници" (RSF) и е вече №59 в света по свобода на словото от общо 180 държави. През миналата година страната ни бе №71. България също така подобри леко позицията си и сред страните от Европейския съюз, като се изкачи от 24-то на 23-то място, като след нея се нареждат единствено Унгария, Кипър, Малта и Гърция. Една от причините за напредъка е редовното правителство (междувременно разпуснало се), което показало "готовност да предприеме реформи в областта на свободата на медиите". RSF посочва още, че българските институции са реагирали бързо на полицейското насилие над журналисти.
Въпреки това докладът на организацията е критичен към страната ни. "Свободата на пресата е крехка и нестабилна в една от най-бедните и корумпирани страни в Европейския съюз", се посочва в него. Ето и анализът за България, цитиран от "Фокус".
Медиен пейзаж
Телевизията и онлайн медиите са двата основни източника на новини в страна, в която печатните медии постепенно губят влияние. Политическата принадлежност на членовете на Съвета за електронни медии се отразява негативно на редакционната независимост на обществените медии, докато независимостта на частните медии е застрашена от интересите на техните собственици в други регулирани сектори.
Политически контекст
Сплашването на журналисти от политици и манипулирането на определени медии за политически цели са честа практика в България. След 12-годишен спад на свободата на печата при премиера Бойко Борисов и повече от година на политическа нестабилност, България има относително стабилно правителство, ангажирано да гарантира свободата на печата от юни 2023 г. (б.ред. - както стана ясно, този анализ е съставен преди оставката на кабинета "Денков" и насрочването на нови избори).
Правна рамка
Цялостната законодателна рамка на страната предоставя минимални стандарти за защита на журналистите, в съответствие с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека и съдебната практика на Съда в Страсбург. В същото време корупцията, липсата на независимост и ниската ефективност на съдебната система правят държавата често безсилна пред нарушенията на свободата на медиите. Независимите медии и разследващите журналисти често са подложени на "дела шамари".
Икономически контекст
Медиите са почти изцяло зависими от приходите от реклама, която до голяма степен се контролира от държавата. При разпределянето на национални и европейски средства за медиите от правителството липсва прозрачност, което улеснява партийното разпределение в полза на медиите, които подкрепят правителството. Въпреки това правителството, което встъпи в длъжност през юни 2023 г., заяви, че възнамерява да се справи с този проблем.
Социокултурен контекст
Разследващи репортери, отразяващи организираната престъпност и корупцията, редовно са заплашвани. Освен това медиите, специализирани в проблемите на малцинствата или финансирани от фондации от САЩ и Западна Европа, често се сблъскват с кампании на враждебност и омраза.
Безопасност
Постоянните заплахи и физически нападения срещу журналисти в България са основен проблем. Ефектът от това насилие, което засяга особено репортерите извън столицата, се утежнява от нивото на безнаказаност за подобни актове на насилие. Използването на сила срещу журналисти от полицията е системен проблем, както беше подчертано от безпрецедентното полицейско насилие в края на 2023 г.
