Българските журналисти са изправени пред редица проблеми - политическа намеса в работата им, заплахи за съдебни дела, онлайн тормоз, автоцензура. Концентрацията на медиите продължава да бъде сред най-сериозните проблеми в сектора, заедно с непрозрачността на собствеността. Това показва 6-то издание на годишната анкета на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ), озаглавено "Медии под обстрел".

Проучването се провежда от 2011 г. на всеки две години, като т.г. в него са участвали 204 журналисти, анонимно. То не е представително, но е единственото, анализиращо мненията на самите журналисти - репортери, ресорни и главни редактори, собственици на медии, университетски преподаватели. 44% от анкетираните смятат, че свободата на словото у нас през 2022 г. е "средна", 16.2% - че е "добра", а 21% - че е "лоша". В двата полюса са 3.4% от журналистите, които са посочили, че свободата на словото е много добра, и 13.7% от тях, определящи свободата на словото като "много лоша".

Докладът констатира, че продължава да бъде висок процентът на журналистите, които към момента на проучването са работили в три и повече медии. "Това е индикатор за нестабилната и несигурна трудова среда", казват от АЕЖ, добавяйки, че журналистиката се централизира в София и се наблюдава изчезване на регионалните медии. "Тази тенденция създава сериозни пречки пред медийния плурализъм, правото на информиран избор и демократичното съществуване на местните, регионални общности", е заключението на експертите.

ПОЛИТИЧЕСКА НАМЕСА

63.7% от журналистите са били свидетели на неправомерен натиск върху техни колеги журналисти заради работата им. Продължава да бъде висок процентът на мненията, че намесата в журналистическото съдържание е неизменна част от българската медийна среда - подобно на последното изследване отпреди 2 г. и сега 82% от журналистите споделят, че това е "по-скоро практика" и "широко разпространена практика".

През 2022 г. намалява тежестта на "външния натиск" като форма на ограничение върху свободата на словото. Притеснително обаче се увеличават формите на вътрешния натиск и автоцензурата сред журналистите. От 2017 г. насам автоцензурата расте средно с 5% в провежданите от АЕЖ-България анкети. В предходно проучване "външният натиск" е събирал най-много отговори (76.7%) в сравнение с "вътрешния" (65.8%) и "самоцензурирането" (20.8%). Тази година 69.6% от журналистите казват, че най-честата форма на ограничение на свободата на словото е вътрешният натиск - от самите медии. 66.2% признават за външен натиск, а всеки четвърти журналист се самоцензурира.

По отношение на външния натиск 72.5% от журналистите споделят, че той е най-вече от политически лица. Държавните, областни и общински институции все повече се утвърждават сред водещите източниците на външен натиск. Ако през 2020 г. те са посочени от 30.7% от анкетираните, то две години след това ръстът е сериозен и достига 47.5%. "Политическата намеса е тук. И ще остане дълго", заключават от АЕЖ. "Медиите в България са под обстрел, не само защото сме бомбардирани от сложни събития като войната в Украйна, но и защото медиите регулярно са мишена на политическа злоупотреба", коментира при представянето на резултатите председателят на АЕЖ Ирина Недева.

ЗАПЛАХИ

Всеки десети журналист е бил заплашван със съд, което е ръст с около 4% спрямо предходното изследване на АЕЖ, показва още изследването. Почти всеки втори журналист посочва, че лично е бил обект на неправомерен натиск заради работата си (47.5%).

50.5% от журналистите познават повече от един свой колега, срещу когото е водено сплашващо дело, 33.8% не познават, но са чували за такива колеги, а 10% познават по един такъв колега. Ефектът от натиска е смразяващ - всеки 4-ти журналист споделя, че има усещане, че вече трябва да си налага по-строга автоцензура и да избягва проблемни теми.

Всеки трети споделя, че най-честата форма на външния натиск върху журналистите е разпространението на клевети срещу медии, 32% - онлайн тормозът и заплахите в социалните мрежи, близо 28% - административните спънки (проверки от институции за данъци и др.), 27.5% - съдебното преследване, 11% - физическите заплахи, 10% - изнудването.

ПАНДЕМИЯТА

Един от десетима участници в анкетата заявява, че заразата силно е ограничила свободата на словото. Почти същият процент респонденти споделят, че са започнали да се автоцензурират. Близо 37% отговарят, че има ограничения по темата, но това не се е отразило на работата им. Около 29 на сто от респондентите са посочили, че COVID-19 по никакъв начин не се е отразил на свободата им на мнение. 47.5% казват, че пандемията е довела до финансови загуби, на 26% тя не се е отразила, а при 17% е предизвикала съкращение на журналисти.

ВОЙНАТА В УКРАЙНА 

Войната на Русия в Украйна е засилила редакционната отговорност за проверка на източници и факти за 50% от анкетираните. 19.6% свидетелстват за засилен редакционен контрол, който обаче не се е отразил на работата им, а според 19.1% войната силно е ограничила свободата на словото. 

Според 68% от анкетираните войната е засилила дезинформацията, на 48% се е налагало да проверяват по-често фактите, за 25% стресът на работното място се е увеличил. 25 на сто свидетелстват и, че се е засилил онлайн тормозът върху журналисти, отразяващи войната. 73% са се натъквали на подвеждаща информация, 70% - на информация, извадена от контекст, 69% - на невярна информация и 65% - на манипулирани снимки.

ПРОБЛЕМИ

Като основни проблеми на медиите 68% от журналистите посочват "недостатъчната образователна и практическа подготовка на медиите". 56% са посочили за като проблем концентрацията в медийна собственост, горе-долу подобен процент (51%) - непрозрачността на собствеността. Всеки трети журналист говори за неефективна система на саморегулация в сектора, както и за липса на синдикална защита и липса на плурализъм. Съответно и спешните мерки, които са набелязани, са осигуряването на допълнителна квалификация за журналистите (61%), вземането на мерки срещу концентрацията на собственост (60 на сто), създаването на нови форми на независими медии (57%), приемане на допълнителни мерки за осветляване на медийната собственост (54%), подобряване на университетското образование по журналистика (47%) и др.