Политиките на управляващите във връзка с медийната регулация в България и правата и задълженията на журналистите са един от най-ярките примери как ГЕРБ и коалиционните им партньори прикриват истинските си намерения зад общи фрази и замазващи очите обещания. И как зад фасадата на гръмки лозунги всъщност непрекъснато се правят опити за отнемане на територия пред критичната журналистика у нас.
Докато премиерът Бойко Борисов говори пред публиката, че партията му няма никаква вина за пропадането на страната до 111-о място в света по свобода на словото и докато обяснява (в присъствието на камери) на партийния актив , че „нито един от вас тука няма никаква възможност да влияе на която и да е медия”, реалността показва друго. ГЕРБ използват всяка възможност да потискат журналистите, които не могат да контролират - било отделни хора, било цели медии. Управляващата партия използва всеки шанс да включи стряскащи ограничения в законите, свързани с журналистическата дейност, каквито няма нито в общото европейско право, нито в истинските демокрации.
Нищо добро не вещае и създаването на „експертна“ група към Народното събрание, която ще предлага мащабни промени в Закона за радиото и телевизията. Неговото отваряне е неизбежно, тъй като до есента на 2020 г. България трябва да транспонира новата Директива на ЕС за аудио-визуалните медийни услуги. От Брюксел изрично посочиха, че документът има за цел „сближаване между телевизионните и интернет услугите“ и че той по никакъв начин не засяга работата на журналистите. Шефът на медийната комисия у нас Вежди Рашидов, с чиято заповед бе създадена група, обаче вече призова да се дават предложения с много по-широк обхват, които да засягат и журналистическото съдържание.
Бившият министър на културата от доста време се е фиксирал върху т.нар. фалшиви новини и дори се е
самообявил за патрон на борбата с тях
Обаче единственото нещо досега, което е направил по въпроса, е да даде доста спорно определение на явлението: „непроверена новина, която няма нищо общо с истината“. Миналата седмица Рашидов продължи да настоява, че войната с фалшивите новини ще е това, което ще покаже дали промените в ЗРТ ще са успешни или не. “Ако ние не намерим законова форма как да ограничим тази лъжлива новина, тя ще унищожи свободата на словото. Затова този закон ще е много важен за нас, ако е добър“, обяви Рашидов.
Обществото трябва да подхожда с голямо подозрение, когато отговорните фактори в ГЕРБ обещаят да гарантират свободата на медиите и правото на свободно изразяване. Доказателствата, че ключови фигури в управляващата партия действат обратно на това, което говорят, не са едно и две, като по ирония на съдбата някои от най-ярките се появиха през последните дни. Миналия петък стана ясно, че Конституционният съд е обявил за противоконституционна разпоредбата от Закона за защита на личните данни, която въведе 10 критерия за преценка дали журналистите спазват баланса между правото на информация и защитата на личните данни в статиите си. Тези критерии се появиха пак при въвеждането на европейки документ - Общия регламент за защита на данните, по-известен като GDPR. Макар че в него подобни текстове няма,
те бяха дописани в страни като България и Румъния
Това се случи, въпреки че ЕС и този път посочи изрично, че регламентът се прави заради онлайн злоупотребите с лични данни и т.н. и че той няма нищо общо с журналистиката. Управляващите у нас обаче проявиха „въображение“ и решиха чрез GDPR да искат от журналистите да съобразяват какво влияние ще окаже разкриването на лична информация например за политиците „върху неприкосновеността на личния живот на субекта и върху неговото добро име“. След отмяната на този и подобните тестове от КС в сила остава нормата, че „обработването на лични данни за журналистически цели е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот“.
В ГЕРБ са виртуози не само в това да превръщат европейски документи в доморасло средство за репресии над журналисти, но и да трансформират искания за защита на професията в абсолютно съмнителни мерки. След визита на представители на „Репортери без граници“ у нас през октомври чуждестранните наблюдатели описаха медийната обстановка у нас като „абсолютно ужасяваща“. Един от аргументите бе свързан с монопола в разпространението на вестници, а членовете на авторитетната организация обявиха, че от три години търсят среща с премиера Борисов, за да обсъдят журналистическата обстановка в страната. След това той съобщи, че е чул призива на „Репортери без граница“, и изненадващо допълни, че в лицето на „Български пощи“ държавата е решила да се включи в дистрибуцията на печата, за да достави всеки вестник до всяка точка на страната. Борисов поясни, че това е единственото нещо, което той може да направи в отговор на исканията за защита на журналистите.
Представители на разпространителския бизнес обаче съзряха в „реципрочните действия“ на Борисов обслужване на интересите на най-големия играч на този пазар у нас, за какъвто се сочи депутатът от ДПС Делян Пеевски. Те разясниха, че ако държавата транспортира вестниците из страната, което ще се случи от януари, това спестява най-големия дистрибуторски разход – за транспорт. Според изчисленията след включването на държавата месечно депутатът бизнесмен ще спестява около 100 000 лв. В същото време най-големият собственик на обекти за търговия на дребно с вестници, който също се свързва с Пеевски, ще продължи да продава най-големите обеми, тъй като „Български пощи“ почти нямат будки.
Могат да се дадат и още много примери, че когато ГЕРБ заговори за „свобода на словото“, България пропада още по-надолу в световните класации. Затова отсега е ясно, че сформирането на групата за „мащабни промени“ в законодателството под егидата на Вежди Рашидов няма да промени към по-добро медийната среда у нас. Напротив, очакванията са отделни нейни членове да действат като троянски кон и да се превърнат в проводник на исканията на управляващите. Достатъчно е да се припомни, че комисията бе създадена тайно от медиите и че за старта й не бяха предварително информирани и поканени всички заинтересовани страни. Дори обратното - в групата няма нито един представител на журналистическите сдружения, които от години апелират за истински промени в полза на професията и на журналистите. Например: включване на професионална и гражданска квота в СЕМ с цел намаляване на ефекта от политическите назначения на удобни хора в регулатора. Които впоследствие гласуват под строй за шефове на БНТ и БНР, посочени от управляващите и от кръгове зад тях. Каквито бяха последните конкурси в обществените медии, в които за директори бяха избрани Емил Кошлуков и вече уволненият за натиск над неудобни журналисти Светослав Костов.
