Новата Европейска комисия все още има само председател, но в публичното пространство вече се очертават основните сфери, в които ще се водят най-важните битки през мандата й. Новоизбраният председател на комисията Урсула фон дер Лайен да гарантира, че свободата на медиите, защитата на журналистите и достъпът на гражданите на ЕС до информация ще са най-важните й политически приоритети през следващите 5 г., призовават в писмо най-големите журналистически организации в Европа - Международен алианс на журналистите, Асоциация на европейските журналисти, Репортери без граници, Article 19, Комитет за защита на журналистите, Европейска федерация на журналистите, Организация на медиите от Югоизточна Европа и др. Апелът е изпратен и от името на Световната асоциация на издателите (WAN-IFRA), в която членува Съюзът на издателите в България.
Професионалните сдружения очакват от Фон дер Лайен да натовари един от заместниците си специално с медийната среда в Европа. „Настоятелно ви призоваваме да назначите заместник-председател с ясен и твърд мандат за използване на всички налични механизми на ЕС, включително политически, законодателни и бюджетни, за защита на свободата на пресата и безопасността на журналистите. Призоваваме ви да посочите изрично тези задължения, като ги определите като политически приоритет“, се казва в призива. Журналистите искат ресорният зам.-шеф да разполага с достатъчно стабилен и дългосрочен мандат, за да проведе реформи. Те трябва да включват създаване на „благоприятна правна и регулаторна среда за свободни, независими, плуралистични и разнообразни медии и за безопасността на журналистите, независимо дали те са щатни служители, на свободна практика и блогъри“. „Журналистите трябва да са защитени от съдебен тормоз, произволно подслушване и следене, клевета, прекалено широк обхват в приложението на т.нар. национална сигурност и законодателството за борба с тероризма“, пише в писмото.
Макар апелът да е доста общ, журналистическите организации са напипали задаващите се проблеми и най-важните очаквани конфликтни точки. И са предвидили, че схватката за и против овладяването на медиите ще е един от основните сюжети през следващите години, както и че от ЕК ще зависи много кой ще вземе надмощие в нея. Същата война се водеше в мандата на миналия Европарламент, в който новините за България не бяха никак добри. Още тогава се видя, че правилата на ЕС може да се манипулират и да се транспонират в националните законодателства така, че
да служат за натиск върху журналистите
Както и че управляващите у нас нямат никакви скрупули да ги използват точно по такъв начин. Достатъчно е да се припомни как мнозинството въведе регламента за защитата на личните данни или т.нар. GDPR. Въпреки че Брюксел изрично предупреди страните членки, че правилата за опазване на личната информация не се отнасят за медиите, чрез редакции в Закона за защита на личните данни на практика бе наложена държавна регулация върху журналистическата дейност.
Реална опасност да се случат същите, а и по-лоши неща, има и в мандата на новата ЕК. Миналата есен например Европарламентът гласува промени в Директивата за аудиовизуални медийни услуги, която трябва да се въведе в местните закони до есента на 2020 г. ЕС дефинира целта на измененията като „сближаване между телевизионните услуги и интернет услугите“ и не ги обвърза по никакъв начин с работата на журналистите. „Технологичното развитие дава възможност за появата на нови видове услуги и предложения за потребителите. Сближаването на медиите изисква актуализирана правна рамка с цел да се отразят развитията на пазара и да се постигне баланс между достъпа до услуги за онлайн съдържание, защитата на потребителите и конкурентоспособността“, се казваше в мотивите.
Управляващите партии у нас обаче вече разчетоха приемането на новата директивата като удобен момент за директна намеса в работата на медиите. Ключови фактори – и в ГЕРБ, и в „Обединени патриоти“, а също и в ДПС, вече няколко пъти заявиха, че транспонирането ще бъде използвано, за да се „подобри“ медийното законодателство. Последно в тази посока се изказа шефът на медийната комисия Вежди Рашидов, който преди дни говори за предефиниране на понятия като свобода на словото и мисия на журналистиката. Това стана при попълването на състава на СЕМ, когато по предложение на Рашидов за негов член бе избрана завършилата „аграрна икономика“ Галина Георгиева. „Явно в бъдеще ще обсъждаме много сериозно някои проблеми... защото за мен е много важен въпросът докъде се базира свободата и чия привилегия е на словото? Когато говорим за свободата на слово, какви ще бъдат функциите на контролиращите, на органа като СЕМ, който освен контрол трябва да има възможности и лостове да окаже влияние“, коментира Рашидов. Засега е известно, че към Министерството на културата вече функционира работна група, чиято задача е да преведе директивата и да допише промени в Закона за радио и телевизия. Все още не е ясно кои са нейните членове, кога се събират те и какви предложения са направили до момента.
В мандата на новата ЕК със сигурност много ще се говори и за защитата на обществените медии от политически натиск. Тази тема също се разгоря с нова сила през последните години в резултат от действията на властите не само в бивши държави от Източния блок като Унгария, Чехия и Полша, но и например в Австрия. Международен доклад показа в началото на годината, че в момента
78 на сто от медиите в Унгария обслужват премиера
Виктор Орбан и че начело на приятелския му кръг са обществената телевизия и радио. В отговор в Европа все повече се говори за промени в правната рамка, която да откъсне издържаните от данъкоплатците медии от опеката на политиците. Ако това се случи наистина и ако Брюксел предложи ефективни мерки, новината би била добра и за България. Макар медийната обстановка у нас засега да остава встрани от вниманието на Брюксел, доказателствата за намеса на управляващите в дейността на БНТ и БНР са не по-малко спрямо обществените оператори в Унгария и в Чехия. Достатъчно е да се припомнят напълно дирижираните скорошни конкурси за генерални директори на "Сан Стефано" 29 и на "Драган Цанков" 4, за които „Сега“ нееднократно писа. Не бива да се забравя, че въпреки всички лоши новини оттам, и Унгария, и Чехия, да не говорим за Австрия и Полша, са далеч по-напред от 111-ата позиция на България в класацията по свобода на медиите.
Нови лица
След избора на Галина Георгиева в СЕМ продължава тенденцията на ръководни позиции в медийни организации на издръжка на данъкоплатците да се назначават хора, които не са добре познати в професионалните среди. По предложение на новия генерален директор на БНР Светослав Костов СЕМ утвърди Галя Тренчева, Димитър Димитров, Мария Маркова и Стефан Ташев за нови членове на управителния съвет на общественото радио. От изброените единствено Ташев е по-известен сред журналистите, като за последно той бе шеф на проправителствения сайт breaking.bg. През последните месеци Ташев нееднократно гостува в сутрешните блокове на телевизиите, където се изяви като пламенен защитник на ГЕРБ. Останалите нови в ръководството са по-непознати, като Димитров дори не е работил в БНР.
