Конкурсите, с които се избират генералните директори на БНТ и БНР, са напълно излишни, защото са плитка заблуда, че се организират и провеждат от Съвета за електронни медии. Докато всъщност най-важното в тях – изборът на шефа, се дирижира от управляващите и от приближени до тях продуценти и бизнесмени. Затова би било много по-справедливо и знаково, ако и на практика подборът на началниците на „Сан Стефано“ 29 и на „Драган Цанков“ 4 се случва там, където той се извършва реално – в политическите централи, в Народното събрание и в Министерския съвет. В този смисъл напълно излишно е и съществуването на СЕМ като самостоятелен орган, понеже на теория въпросните конкурси са основната функция на съвета, който се води работодател на директорите на БНТ и БНР. Но на практика регулаторът е лишен дори от тази си роля, която е иззета от политическите сили, избрали членовете му.
Това са основните изводи, които могат да се направят след края на процедурата за избор на нов директор на БНР. Миналия петък с три гласа „за“ от общо петима в СЕМ за негов началник бе назначен досегашният шеф на Радио София Светослав Костов. Като доказателство, че конкурсът бе напълно дирижиран политически, новият главен мениджър получи гласовете точно на тези хора в СЕМ, които са там благодарение на мнозинството в това и в миналото Народно събрание - председателя София Владимирова, номинирана от ГЕРБ, Бетина Жотева, назначена от експрезидента Росен Плевнелиев, и Розита Еленова, избрана от миналия парламент. През април същите осигуриха поста временен генерален директор на БНТ на Емил Кошлуков, след като Константин Каменаров подаде оставка заради влязла в сила присъда. Този петък СЕМ трябва да избере титуляр и в БНТ, като Кошлуков е претендент за такъв.
Въпреки че в приключилия преди дни конкурс за шеф на БНР участваха общо петима души, по абсолютно непонятни причини и със съмнителни аргументи още при първото гласуване Владимирова, Жотева и Еленова се обединиха точно около Костов. Не че неговата концепция
беше по-слаба от тези на останалите, но със сигурност тя не ги превъзхождаше
Самите членове на СЕМ нееднократно признаха в хода на изслушванията, че обещанията на конкурентите за бъдещето на БНР си приличат и на моменти дори се припокриват.
Двамата в СЕМ, които олицетворяват опозицията на ГЕРБ в Народното събрание и в обществото, също очаквано подкрепиха един кандидат. Бившият депутат от БСП Иво Атанасов, изпратен в СЕМ по времето на кабинета „Орешарски“, и Ивелина Димитрова, назначена от действащия държавен глава Румен Радев, гласуваха за бившия шеф на споменатото Радио София Митко Димитров. Техните гласове обаче се оказаха недостатъчни за победа – точно така, както броят на депутатите на БСП в парламента не стига за прокарване на законопроекти.
За да стане ясно по още един начин, че съдбините на БНТ и БНР се решават на площад „Народно събрание“ и на бул. „Дондуков“ 1, а не в СЕМ, е добре да се припомни и как досегашният шеф на радиото Александър Велев загуби доверието на властта и извървя пътя от „Осанна“ до „Разпни го“. През юни той се включи за втори път в процедурата за шеф на „Драган Цанков“ 4, която преди 3 години спечели. Този път обаче не взе нито един глас, въпреки че в СЕМ все още са същите хора, които тогава му осигуриха победата – Владимирова, Жотева и Еленова. Докато управляваше БНР между 2016 и 2019 г. обаче, Велев успя няколко пъти да ядоса лично премиера Бойко Борисов. Веднъж, когато по време на европредседателството музикантите в радиото изнесоха концерт пред най-важните хора в ЕС, дошли на крака на Борисов в София, в знак на протест срещу ниското си заплащане. Мотото на протестния концерт бе "Връщане на достойнството на българския музикант". Велев ядоса премиера поне още един път, когато през август м.г. допусна Детският радиохор да пее под прозорците на Министерския съвет, за да се чуе искането му да продължи да работи с дългогодишния си диригент Венеция Караманова. Борисов изпрати министъра на културата Боил Банов да се срещне с децата, след което пресцентърът на кабинета разпространи призива му Велев и София Владимирова „да си влязат във функциите“ и да не го занимават с неприсъщи задачи.
Липсата на гласове за Велев миналата седмица може да се отдаде и на това, че
Цветан Цветанов вече не е същият фактор в ГЕРБ
По време на процедурата преди 3 г. упорито се говореше, че доскорошният втори човек в партията, както и близък до него продуцент, който работи за предизборните кампании на управляващите, са одобрили новия директор на БНР. Днес Цветанов вече не е заместник на Борисов, а гласове за Велев няма. Като знак, че силните на деня първи са научили, че на „Драган Цанков“ 4 ще задухат нови ветрове, може да се посочи още един факт. Още през май (повече от месец преди конкурса за радиошеф и докато Александър Велев още уверяваше, че е достоен да спечели втори мандат), когато Емил Кошлуков оглави БНТ, той изтегли и вероятно спаси тогавашния член на УС на БНР Виктор Серафимов на същата позиция в телевизията. За Серафимов се знае, че е близък до въпросния продуцент, който губи позиции в радиото.
Конкурсите за избор на шеф на БНТ и БНР стават все по-ненужни и по още една причина - те вече не дават картина нито за финансовото състояние на двете медии, нито за позицията им сред аудиторията. По време на завършилата преди дни процедура съперникът на все още действащия шеф Велев - Митко Димитров, изчете данни, че в БНР се оформя дефицит извън известния: 1 866 000 лв. неплатена такса смет, който ръководството е разсрочило до 2023 г. Димитров поясни, че става дума за нови задължения от порядъка на 2 380 000 лв., които определи като „притеснителни“. Информацията изненада членовете на СЕМ, които преди по-малко от месец приеха отчета на Велев. В него се казва, че „БНР няма задължения и няма просрочени задължения, няма дефицити към този момент“.
По същия начин стоят нещата и с данните за рейтинга на „Хоризонт“ и останалите програми на БНР. Част от кандидатите претендираха, че той пада, а пък Велев отговаряше, че се вдига. Едни от членовете на СЕМ твърдяха, че имат данни за второто, а други – че не разполагат с ясна и категорична информация по въпроса.
И накрая: смисъл от тези конкурси все повече няма, защото СЕМ не изисква от участниците да залагат точни графици на ангажиментите, които поемат. Единственият конкретен срок, който победителят Светослав Костов даде, бе, че от 3 до 6 месеца след встъпването си в длъжност ще възстанови излъчването в интернет на Радио Българи“ -80-годишната програма, от която остана само сайт през последните години. Всички останали обещания както на Костов, така и на останалите кандидати, изглеждаха повече като „може би някога, един ден в бъдещето“.
