Днес приключва финалният етап от конкурса за генерален директор на БНР, в който кандидатите представят концепциите си пред СЕМ.
Вчера бяха изслушани сегашният шеф на БНР Милен Митев, който се бори за втори 3-годишен мандат, пиарът на радио "Фреш" Цветослава Георгиева, продуцентът и водещ в БНР Хелия Чавдарова и Маргарит Русев, който също работи в БНР. Какво предложиха кандидатите, може да проследите тук.
Днес са изложенията на програмния директор на радио "Фокус" Ива Дойчинова-Димитрова, на бившия генерален директор на БНР Валерий Тодоров и на Георги Даскалов, който е журналист в общественото радио.
"БНР е най-близката до сърцето ми медия и е постигала невероятни върхове, но напоследък малко изостана и стана самодостатъчна. Иска ми се да се превърне в лидер на обществения диалог, да върне истината като мяра и да стане онази кръгла маса, на която да се дискутират всички гледни точки и на която да се чуваме и разбираме", заяви в презентацията си Ива Дойчинова. Тя изложи идеята си за БНР Форум, в рамките на който всеки месец могат да се канят експерти и политици по актуални теми в радиото, като по този начин самото то да създава съдържание, а не само да отразява събитията.
Дойчинова обяви, че би започнала с анализ на аудиторията, с цел достигане до по-младите слушатели, което според нея е напълно реално, стига към тях да се насочат точните предавания. Кандидатът за шеф на БНР се обяви още за тематизиране, по-близко до аудиторията, и за динамизиране на предаванията с повече музика, но не и за революционни промени. "Радиото е стандарт, ако "Хоризонт" губи слушаемост, значи не изпълнява обществената си мисия да достига до хората. Слушаемото радио има музика, 48% от хората избират радиото заради музиката. Добрият водещ може да се справи и с повече музика, тя няма да попречи", коментира тя.
Според нея е нужно по-справедливо финансиране на БНР, стимули за вършещите повече работа, повече реклами, целево финансиране за определени проекти (например за дигитализация, киберсигурност, архиви и др.), реално въвеждане в действие на продуцентския принцип в радиото, както и пускане на платени услуги - например, ако някой иска да слуша радиотеатъра в различно от излъчваното време. Сред акцентите в презентацията й бе и засилване на журналистическите стандарти - бе споменато предаването "Политически некоректно", за което в даден период е било установено неспазване на журналистическите стандарти. По този повод тя заяви, че ще отстоява стандартите за обективност, равноотдалеченост от интервюираните и представяне на различните гледни точки.
"БНР трябва да преодолее чувството за самодостатъчност и да стане разпознаваемо като социално радио", смята Валерий Тодоров. Според него на БНР са нужни нови имена, нови идеи, както и квалификация и специализация на журналистите. По отношение на програмите той се обяви за активен пренос в социалните мрежи, ребрандинг на предаванията, профилиране на програмите, повече журналистически коментари, по-кратки форми и приоритет върху езика и правоговора. "Всяко от предаванията на радиото е с ясен профил, а доста от тях излязоха от него и всеки прави всичко. Профилирането е изключително важно, затова сега у аудиторията се забелязва умора", заяви той.
По отношение на управленската структура според него кратките мандати са сериозен проблем и вместо 3 г. следва да са 5 г. Според Тодоров програма "Христо Ботев" трябва да се развива като продуцентска програма и да засили репортерските разкази. Да се търси проектно финансиране заради сериозното техническо изоставане в радиото е друга негова идея.
Финансирането на БНР може да е част от БВП, за да не зависи то от настроенията на финансовото министерство, смята кандидатът Георги Даскалов. Според него са нужни много пари за модернизиране на материално-техническата база на радиото, както и за поддържане и защитата на сървърите. Проблем според него са застаряващият състав на радиото и ниската мотивация на служителите, която е в следствие на липсата на хонорари. "Ако не можем да плащаме качествено на хората, ще е мъчително", заяви той.
Като други проблеми, върху които ще работи, той очерта не добрата координация между звената в радиото, недостатъчните приходи от реклама, по-добрата симбиоза между интернет и ефира, закриването на програмната дирекция, която обеща да възстанови, феодализирането на някои дирекции, както и липсата на редакционна политика. "Не е приемливо да се канят гости, които извършват пропаганда в полза на страни, които страната ни смята за враждебни. Не може да канят гости, които казват на хората: "Вие сте прости", заяви още той.
На 17 октомври членовете на СЕМ ще се съберат отново, за да решат кой да е следващият началник на медията.
