Днес започна финалният етап от конкурса за генерален директор на БНР, в който кандидатите представят концепциите си пред СЕМ. До него бяха допуснати и седемте души, които подадоха документи за участие в надпреварата.
В първия ден от събеседванията - 15 октомври, пред СЕМ се явиха сегашният шеф на БНР Милен Митев, който се бори за втори 3-годишен мандат, както и пиарът на радио "Фреш" Цветослава Георгиева. Концепциите си представиха още продуцентът и водещ в БНР Хелия Чавдарова и Маргарит Русев, който също работи в БНР.
Настоящият генерален директор на БНР Милен Митев, който бе изслушан първи в 10 ч., посочи, че нереформираната система на финансиране на обществените медии е пречка пред планирането на задачите и привличането на мотивирани кадри. По думите му въпросът за модела на финансирането е доста по-важен от този за размера му. "Трябва да имаме ясно изразена обществена мисия и конкретни задачи, възложени чрез Народното събрание или чрез обществена дискусия. След това може да се обсъжда какво е нужното финансиране за тези задачи", заяви той, оприличавайки сегашния модел на "квадратно кубче, което опитваме да напъхаме в кръгла дупка". Освен в ефира, БНР според него трябва да се развива и дигитално, като за новите услуги са нужни нови хора със съответното заплащане.
Митев акцентира върху ролята на диалога с работещите и вземането на важните решения в колективните органи. Той изтъкна, че повишаването на медийната грамотност и борбата с дезинформацията е една от най-важните обществени каузи на медията. "В стремежа да гарантираме стабилността и устойчивостта на радиото е необходимо да се запази неговата независимост и свободата на журналистите", заяви той, обещавайки, ако бъде избран, да бъде гарант за тази свобода и независимост, както и да поддържа "защитена среда, в която журналистите да могат свободно и спокойно да разработват теми по начина, който смятат за най-правилен и най-полезен за обществото".
В концепцията на Митев за следващите 3 г. е предвидена промяна в сутрешните блокове на програма "Хоризонт" в съотношението говор-музика в посока увеличаване на музиката, и то българската. По думите му аудиторията на радиото е най-голяма сутрин, затова и ще се направи опит да се увеличи многообразието в този часови пояс, за да се задържат слушателите и те да не търсят други източници. "Представете си за 1 час вместо 3 например 4-5 интервюта. При по-кратко интервю няма да се компрометират изискванията за качество, те се отнасят за всеки часови пояс. Така повече слушатели ще останат на БНР, защото ще има повече теми", обясни той. Същата промяна е планирана от него и за регионалните радиостанции, при които ще се набляга на регионалния облик и местните новини. Сред плановете му са още засилване на БНР сред младите хора със създаване на самостоятелни канали за тях и радио академия за ученици и студенти, продължаване на процеса по цифровизация, както и на политиката по вземане на решения от програмните съвети, изпращане на кореспонденти в Китай и Турция и др.
В представянето на концепцията си Цветослава Георгиева акцентира върху хората в радиото, които според нея трябва да се чувстват горди и мотивирани за издигане на авторитета "на БНР и на радиото като институция". Тя се обяви за привличане на повече приходи от собствени продукти на медията и превръщане на БНР в "продуцент на културно съдържание и събития". За целта според нея са нужни повече участия в европейски програми, организиране на концерти, финансиране чрез външни модули и др. Георгиева е на мнение, че бюджетът на БНР е достатъчен към момента и за да се искат още средства, радиото трябва да покаже, че може да създава и обогатява източниците си финансиране със собствени приходи.
Според нея членовете на УС следва да имат собствени ресори, за които да отговарят пряко (от СЕМ отбелязаха, че те и в момента имат такива), към Обществения съвет да се поканят организации, които работят пряко с радиото - като Музикаутор, Профон и др., да се върне длъжността на програмния директор, да се засили дигиталното присъствие на съдържанието на БНР в социалните мрежи, да има по-често извличане на новини от разговорите, които се случват в ефира, както и ротация на екипите при предаванията и др.
Като акцент в програмата си Хелия Чавдарова посочи създаването на интегриран нюзрум - не просто една прекрасна стая, а интеграция на информацията в радиото и по-ясното й пренасочване към конкретните групи от хора, което ще помогне за по-доброто планиране. "Дигиталната част в момента не е близко свързана с ефирната програма. Има огромен поток от информация, но той не намира място в дигиталното пространство", посочи тя, давайки примери с новини в сайта, в които са цитирани други медии, въпреки че БНР е имало репортери на въпросното събитие, или пък със събитие, посетено едновременно от няколко репортери на радиото.
Чавдарова заяви, че ще се бори за достойно финансиране на радиото, тъй като стабилността се гарантира от субсидията. Тя се обяви както за регулация, така и за саморегулация. В плановете й влизат още разделяне на административното управление от редакционната дейност, вкл. възстановяване на програмнара дирекция. И още - създаване на нов сайт на БНР, на приложение за деца, ученици и студенти, които да припознаят радиото още от малки, и възвръщане на загубения диалог в БНР - както вътре в самото радио, така и със слушателите му. Това според нея може да стане с журналистиката, която не само съобщава за проблемите на хората, но и ги поставя редовно, докато те се разрешат. "Радиото е хората, те трябва да творят в свободна и качествена среда. Когато се чувстват добре в работните помещения, тогава могат да дадат максимума от себе си", завърши тя.
Маргарит Русев се обяви за нова формула за финансиране на БНР, която да се намери чрез диалог със законодателите и да гарантира стабилност, както и за мандатност на ръководителите на програмите в радиото. "Има несменяеми директори, а навиците понякога пречат за развитието", обясни той, посочвайки, че не е задължително да има ограничение в броя на мандатите. Сред плановете на Русев са да се въведе платен достъп до технически интернет услуги на радиото, които ще донесат допълнителни приходи. Според него радиото трябва да стане "инкубатор на култура и изкуство" в регионите, като се развива и съдържанието и информационно-музикалната програма с добавяне на нови предавания. Идеята за тях според него следва да дойде от работещите в медията. Отделяне на творческите от админстративните структури в радиото, създаването на обща музикална библиотека, въвеждане на стандарти за музикалното съдържание и дефиниране мястото на собствената продукция и концертната дейност в програмите са други от идеите му.
ПРОЦЕДУРА
Утре са изложенията на програмния директор на радио "Фокус" Ива Дойчинова-Димитрова, на бившия генерален директор на БНР Валерий Тодоров и на Георги Даскалов, който е журналист в общественото радио.
Всеки кандидат има 15 минути да представи идеите си за развитието на БНР, след което има секция с въпроси на членове на СЕМ и на работещи в радиото. Изслушването на всеки от кандидатите отнема около час и половина. На 17 октомври членовете на СЕМ ще се съберат отново, за да решат кой да е следващият началник на медията.
Новият шеф на БНР ще бъде избран от членовете на СЕМ, които са пет души. В момента в състава му са председателят Габриела Наплатанова, която е бивш репортер в Би Ти Ви. Тя и най-новият член на СЕМ - Къдринка Къдринова (назначена в началото на септември на мястото на бившия шеф на съвета Соня Момчилова), са представители на президента Румен Радев. Други двама членове на СЕМ са бившият водещ в "Дарик радио" Пролет Велкова и юристът Симона Велева. И двете влязоха в медийния регулатор през 2022 г. от квотата на Народното събрание след номинации на "Демократична България" и ПП. Петият член на СЕМ е Галина Георгиева, която е от най-отдавна в него. През 2018 г. тя бе избрана пак от парламента след номинация на бившия депутат и министър на културата Вежди Рашидов и с подкрепата на ГЕРБ и ДПС.
Процедурата по избора на шеф на БНР предвижда той да се гласува с квалифицирано мнозинство от поне 4 гласа. Ако това не се случи при 3 поредни гласувания, които обикновено се правят през час, при четвъртия вот генерален директор се избира с обикновено мнозинство от 3 гласа. Ако и това не се случи, конкурсът се прекратява без новоизбран шеф.
Мандатът на Милен Митев начело на БНР изтича в края на октомври. През 2021 г. той бе избран още след първото гласуване с вота на четирима от петимата тогавашни членове на СЕМ - Галина Георгиева и София Владимирова от квотата на Народното събрание, Бетина Жотева, представител на президента Росен Плевнелиев, и Соня Момчилова, назначена от наследника му Румен Радев. Единственият въздържал се бе Розита Еленова.
