Агонията на Първата световна в битка за "Оскар"
"1917" е красив и майсторски филм с лек емоционален дефицит
Камерата следва главния герой неотлъчно в окопите.
"1917" малко късно, но сигурно се намести сред големите фаворити на наградния сезон с 10 номинации "Оскар" и "Златни глобуси" за най-добра драма и най-добър режисьор. Режисьорът е Сам Мендес ("Американски прелести", "Скайфол"), чието име е залог за качество: независимо дали снима съвременна драма за едноетажна Америка или отричащи гравитацията каскади с Агент 007.
"1917" реабилитира безименните герои на Първата световна, за които голямото кино рядко се сеща. То предпочита теми и участници във Втората - по-близка хронологично, по-зрелищна и по-обрасла с митология. Това е история колкото за ужаса, толкова и за безсмислието на войната, преживени от един боец с нисък чин, изпратен отвъд линиите на врага с куриерска мисия. Той върви през кал, бодлива тел, хвърчащи шрапнели, буйни реки и сринати френски градове. Мендес не го представя като герой, а като уплашен и отчаян човек, който има да върши работа. Сюжетът е вдъхновен от разказ, който режисьорът чул от своя дядо Алфред Мендес, участник във войната, но конкретиките на екрана са художествена измислица.
"1917" изглежда като един безкраен, двучасов, флуиден кадър, ала не е. Всъщност е поредица от дълги и старателно монтирани дубли на оператора виртуоз Роджър Дийкинс (вторият "Оскар" иде), която кара зрителя да се чувства пряк свидетел на случващото се. Монтажът е дело на Лий Смит, който спечели Академичната награда за работата си в "Дюнкерк". Задачата му тук е различна - ако при Нолан (в типичния му стил) задачата бе да напасне три темпорални слоя и три паралелни войнишки съдби, тук действието тече почти в реално време. Някои критици дори правят сравнение с компютърните игри от перспектива "first person shooter", където играещият се идентифицира с дигиталния си герой.
В техническо отношение "1917" е безупречен, шедьовър. Вижте само нощната сцена в горящия град, този ад на земята, озвучен с бумтящите симфонични звуци на Томас Нюман, в който героят намира кратко утешение, нахранвайки бебе сираче с мляко от манерката си. Това мляко идва от мястото, където другарят му по мисия е намерил смъртта си, пак в акт на милосърдие. В главната роля, на ефрейтор Шофилд, е младият и непознат Джордж Макей. В епизодите се мяркат неколцина големи британски актьори - на Колин Фърт, Бенедикт Къмбърбач, Марк Стронг Мендес е раздал висшите военни чинове, но филмът не е за тях. Той е за безименните редници, които са способни да спасят стотици, но никой нехае за техния живот. Войникът е малка, заменяема бурмичка в безмилостната машина на войната, казва ни Мендес.
"1917" е красив и майсторски филм, демонстриращ огромна техническа виртуозност, но и известна емоционална стерилност. Достатъчно е да се сетим как вълнуваше например "Дюнкерк", и няма нужда да се връщаме по-назад и да си припомняме по-стари военни филми. Този е малко самоцелен; уж всичките му послания са на място, но въпреки това оставя леко усещане за превес на формата над съдържанието, на ръката над сърцето. Струва си да се гледа, а операторската работа, осветлението и монтажът са за учебник по кино. Но за друг ще викам на "Оскарите".
YouTube
можете да направите дарение през PayPal
