Могат ли персонажите и историите, с които е обрасло едно художествено произведение, да бъдат по-големи и по-интересни от него? Това е случаят с "Лимонов", който все пак не е за пропускане: забавен, невротичен и умишлено провокативен филм. Точно какъвто е неговият герой: поет, пънкар, радикал, постоянно на ръба на скандала, често в периферията на закона и морала. Едуард Савенко, започнал още в младежка възраст да гради собствената си легенда под псевдонима Лимонов (не от плода, а от ръчната граната), тръгва от литературните вечеринки на СССР и домашно ушитите дънки през 60-те, за да се превърне в изгнаник в Ню Йорк през 70-те, литературен култ във Франция през 80-те и политически антигерой в Русия след падането на Желязната завеса. Това е и най-спорният момент в неговата биография - период, в който той стреля с картечница по обсаденото от сърбите Сараево, основава Националболшевишката партия и смесва стъпките си с одиозни фигури като Жириновски и Дугин. Умира през 2020 г., след като е написал 19 романа и повести, 10 стихосбирки, 10 биографии и още... У нас е преведена само една негова книга: "Това съм аз, Едичка" ("Жанет 45", 2005 г.), но съвестните читатели вероятно са срещнали този чешит чрез знаменития биографичен роман на Емануел Карер ("Колибри", 2017), който се превръща и в основа за игралния филм.
Че героят е мъртъв и вече обезсмъртен в литературата, не прави нещата по-малко заплетени: с проекта първо се заема полякът Павел Павликовски ("Оскар" за "Ида", "Студена война"), но в крайна сметка остава на борда само като продуцент. Сценарият е преработен от сънародника на Лимонов Кирил Серебренников, сам театрал и кинорежисьор дисидент, осъден условно в Русия, за да успее все пак да избяга в първите седмици след нахлуването в Украйна. Снимките на филма започват в родината му, но и без това забавени заради пандемията и войната, завършват в Рига, Латвия. Самият Серебренников днес живее в Германия, а "Лимонов" е петият му пореден филм, представен на фестивала в Кан, след "Ученикът", "Лято", "Петрови в грипа" и "Жената на Чайковски".
Галеникът на най-големия световен кинофестивал изглежда силно фокусиран върху имиджа си на "лошо момче" на руското кино. Така във филма легендата за Лимонов се преплита с егото и легендата на Серебренников, който донякъде проектира себе си в образа на бунтовника, хедонист и страдалец Едичка. (Да видим как ще е в следващия проект на режисьора, посветен на далеч по-мрачна историческа фигура - "Изчезването на Менгеле", където в доктора убиец се превъплъщава звездата от "Гадни копилета" и "Майсторът и Маргарита" Аугуст Дил.) Трябва да отчетем и че самият Едуард Лимонов се е отнасял крайно фриволно към фактите, изпъстрящи саморъчно изфабрикуваните му биографии - например сексът с чернокож американски бездомник, превърнал се в неделима част от образа му (съответно от книги и филм), по-късно е разобличен от самия него като измислица.
Експлицитният секс е един от инструментите на филма. Серебренников не се интересува много от психологическите, нито от политическите пропадания на своя персонаж, а повече от това да впечатлява и шокира. "Лимонов" е ярък, музикален, наситен с клипова естетика, преобразяващи се декори, кипяща хореография, многозначителни графити и лозунги. Филмът излъчва нескончаема енергия, сякаш е заснет на стероиди от оператора Роман Васянов. Повествованието препуска през десетилетия и континенти в бесен ритъм, като в същото време лишава героя и неговата история от кулминация.
Съвсем подчертано "Лимонов" е предназначен за експорт на "руската душа": това е първият филм на Серебренников, в който всички говорят на английски, а иначе е копродукция между Италия, Испания и Франция. Героят носи тениска с Ramones, на едно място е сравняван с Травис Бикъл от "Шофьор на такси"; руската група Shortparis изпълнява кавър на Velvet Underground. Звучи "Руски танц" на Том Уейтс, Лимонов и неговата голяма любов (Виктория Мирошниченко) правят секс пред включен телевизор, който излъчва реч на Солженицин, като размахан среден пръст пред лицето на "официалния" съветски дисидент.
Централна роля в "опаковането" на Лимонов за износ има британският актьор Бен Уишоу ("Парфюмът: Историята на един убиец", "Момичето от Дания", "Облакът Атлас"). Това е вероятно най-предизвикателното превъплъщение в досегашната му кариера и той успява да направи налудничавия си герой почти симпатичен. (С героично-умилителното подзаглавие "Балада за Едичка" авторът съвсем очевидно емпатизира на тази спорна фигура.)
Независимо от недостатъците на филма, вълнението от запознанството с неговия объркан, самовлюбен и саморазрушителен персонаж остава. "Лимонов" балансира между факта и фикцията, между привлекателното и непоносимото, така както неговият патрон през целия си живот се е движил по ръба на бръснача.
YouTube
