Историята на "Потоп", който грабна тазгодишния "Оскар" за пълнометражна анимация, е история на Давид срещу Голиат.
Нискобюджетната (3.5 млн. евро) продукция от малка прибалтийска страна с население колкото София, изработена със софтуера с отворен код Blender от 30-годишен режисьор, спечели срещу суперпродукциите на DreamWorks "Дивият робот" (страхотен, все пак) и продължението на шедьовъра на Pixar (сам носител на "Оскар" преди 10 г.) "Отвътре навън 2", чийто боксофис от 1.7 милиарда долара се равнява на цялата икономика на Латвия за половин месец.
След церемонията в Лос Анджелис в началото на март режисьорът Гинтс Зилбалодис бе посрещнат в родината си като национален герой, а паметник на черното коте от филма украси столицата Рига.
Сега, след премиера на "София филм фест", анимационното чудо на годината "Потоп" най-сетне залива и нашите екрани и всеки може лично да види - а най-паче българските кинодейци - че за хубавото кино парите са само средство, а не цел. У нас най-често те са средство за оправдание защо един филм е зле направен. Но когато имаш добра история и въображението да я разкажеш по начин, по който не го е правил друг досега - понякога се стига до "Оскар" и още 54 най-престижни приза, сред които "Златен глобус", "Сезар" и Европейска филмова награда.
Както подсказва заглавието (в оригинал Flow), в сюжета библейските препратки са очевидни. Само Ной никакъв го няма. В неназована екологична катастрофа - защото в 85-те минути на филма няма нито една реплика - изтрила човечеството ако не от лицето на Земята, то поне от филмовия разказ, водна стихия залива гората, в която живее главният герой: симпатично черно коте с горящи жълтооранжеви очи. За да оцелее, то е принудено да се качи на преминаваща наблизо лодка и да се носи по водите. Но котето не е само: заедно с него в този импровизиран без-Ноев ковчег е пъстра дружинка животни: мързелива добродушна капибара, огромна бяла птица секретар, палав котешки лемур; а накрая и лабрадор, който прекалено усърдно се опитва да намери приятели.
Четирима в една лодка, без да се брои кучето. Не може да се каже, че всичко върви гладко, че с качването на борда опасностите са отминали. Без никаква антропоморфизация, типична за холивудската анимация (добре, може би с отделни волности като това, че птица управлява весло) и без да произнесат нито една думичка, героите се научават на оцеляване и сътрудничество, за да преплуват през това велико изпитание. Този избор помага за дискретния пренос на ясното екологично послание на филма, без дидактика и конюнктурност, в момент, когато наводнения сеят ужас във все повече региони на Европа и света.
"Мисля, че можеш да изразиш много повече без думи. Някои от тези емоции и идеи не бих могъл да изразя с думи, но с помощта на музиката, звука, движението и монтажа мога да кажа много повече", казва авторът Гинтс Зилбалодис, за когото това е втори пълнометражен филм след обещаващия дебют Away. Той е и съкомпозитор на музиката, която изпълнява много важна роля във филма. За "Потоп" композира седем часа мелодии, от които във финалния звуков монтаж остават 50 минути.
Котето мяука и извива гръб, лемурът подскача и краде, кучето лае и върти опашка - персонажите са нарисувани да се движат и реагират така, както ги е създала природата. Единствено капибарата не "говори" автентично - тя е озвучена от малко камилче, защото Зилбалодис преценил, че истинските звуци, които издава, не са особено кинематографични. Латвийският аниматор създава котката и кучето въз основа на своите домашни любимци (на които благодари от сцената на "Оскар"-ите), а капибарата, лемурът и птицата секретар изучава в зоологически градини. Китът е дигитално преработен, за да изглежда по-митичен. Звуците на главния персонаж са всъщност записани от котката на звуковия инженер на филма Гурвал Коик-Галас.
Както в темите, тъй и в естетиката "Потоп" черпи щедро вдъхновение от наследството на Миядзаки, най-големия природолюбител сред аниматорите. Сцената в началото на филма, когато котето без име търси подслон в горския дом на скулптор и дърворезбар, очевидно обичащ котките, е като отрязък от наследството на "Гибли".
Няма нужда от диалог, за да се вълнуваш с героите и да им емпатизираш, няма нужда да застават на задните си крака и пеят песни като във филм на "Дисни", за да е привлекателно за зрителя. Макар на свръхголемия киноекран тук-таме да си личи евтината направа на анимацията, цветовете, образите и пейзажите са истинско чудо предвид бюджета на филма. Посланията му са простички и някои биха ги нарекли дори банални, но "Потоп" е еднакво близък и разбираем за най-малките и за възрастните зрители. Красив, мил и майсторски филм, създаден със сърце и фантазия. И доказателство, че не размерът е това, което има значение; че понякога малките могат да тръшнат големите дори на техен терен. Ако обичате животните и анимационния жанр: гледайте.
YouTube
