Режисьорът Георги Костов е отговорен за такива престъпления срещу киноизкуството и добрия вкус като „Пистолет, куфар и три смърдящи варела“ и „Секс академия: Мъже“. На този фон новият му филм „Останалото е пепел“ - историческа драма, отличена от Националния филмов център със солидна субсидия на редовна сесия (а не, да речем, на нискобюджетна, където същата година по-скромни суми получиха фестивалният лауреат „Бащата“ и ведрата халтурка „Екшън“), вдъхва известни надежди.
Но само докато не видите трейлъра, където патетичен мъжки глас зад кадър изяснява какво става на екрана – чунким зрителят не може да види с очите си. С гледането на целия филм не става много по-добре. Още в първите сцени ни шамаросват брадати клишета за Балканите - цигани свирят и пеят "Чай шукарие" във влака, където пътува героят американец; ромка с пъстри фусти го съблазнява, после го ограбва и оставя (буквално) по бели гащи. Сериозно?
По сценарий на писателя Александър Томов, „Останалото е пепел“ е посветен на една от най-харизматичните фигури в българската нова история – банкера, политик и дипломат Атанас Буров. В ролята е Асен Блатечки, добил напоследък по-голяма известност с изказването, че у нас поне двайсет актьори могат да изиграят Жокера по-добре от Хоакин Финикс, нежели с ролите си. Блатечки може да бъде добър актьор, когато попадне в правилните режисьорски ръце (например във филмите на Командарев, в част от изявите си на театралната сцена). Тук случаят не е такъв: макар титулярят себеотрицателно да е качил 15 килограма за по-автентично превъплъщаване в Буров, общото между прототип и изпълнител остават главно инициалите.
Опитите за влизане в епоха (1944 г.), които в декора на художника сценограф Боряна Минчева са сполучливи, тотално се разбиват в диалога и в говорното произношение на актьорите. Многобройните крилати фрази, с които Буров се слави, са спестени от сценария със съобщена цел оригиналност, само за да бъдат заместени от скучни реплики. И те не са в устата само на Блатечки, чиито език и поведение на моменти са откровено каруцарски (нищо общо с историческата фигура зад образа). На прелестната бивша манекенка Диляна Попова, вече с не една и две изяви на големия и малкия екран, е поверена главната женска роля във филма. Но актьорската игра не е най-силната й страна, независимо от елегантните рокли и прически, с които реквизиторите я кичат. Особено английският й е по-лош и от този на Жени Калканджиева в „Ятаган“.
Попова се превъплъщава в Мария – секретарка и (намекнато) любовница на Буров, която му сътрудничи в общуването с американския журналист Джордж. В края на Втората световна война Джордж пристига за интервю с българския политик, а в ролята е Нейтън Купър - натурализиран на местна почва американец, който се справя симпатично, но плахо с многобройните изпитания, на които сценарият го подлага. Между репортера и красивата сподвижница пламва страст и в по-голямата си част филмът се придържа към любовната драма, а политическите събития са само фон за нея. Дори когато партизаните слизат от планината, то не е за буржоата Буров, а за влюбените птички. Тези двама герои и тяхната сюжетна линия са фикция, родена във въображението на писателя.
Драматургично филмът е недодялан и театралничещ въпреки старанието в строения два месеца (и навярно доста скъп) декор, компютърната възстановка на бомбардирана София и работата на оператора Емил Топузов. Персонажите са плоски и ако сте се надявали да разширите познанията и представата си за Буров от това художествено произведение – напразно е.
Изобилието от български филми в афиша в момента е знак, че родното кино усилено произвежда количество. С качеството е по-сложно - има и добро, и лошо; второто, уви, преобладава. Може би НФЦ трябва да включи в бюджета си и перо „вредни“ за критиката!
YouTube
