Съновиденията на Пол Атреидски от "Дюн" стават реалност най-сетне на големия екран; също както и мечтите на малкия Дени Вилньов от Квебек, който 13-14-годишен прочел и бил завладян от романа. Режисьорът на "Затворници", "Сикарио", "Първи контакт" и "Блейд Рънър 2049" не е първият, запленен от пустинния свят на Франк Хърбърт, награден с първата награда за фантастична проза "Небюла" през 1966 г. Още през 70-те това е проектът мечта на Алехандро Ходоровски, който никога не вижда бял свят, но сам става сюжет на документални ленти и се сдобива с прозвището „най-великият филм, който никога не е бил заснет“. Подкрепян от френски продуцент, Ходоровски прекарва няколко години в избистряне на идеите и сторибордовете за филма (заедно с неизвестния тогава художник Ханс Руди Гигер, по-късно създател на „Пришълеца“). “Пинк Флойд“, току-що издали Dark Side of the Moon, се съгласяват да напишат музиката, а в актьорския състав чилиецът мечтае да види Орсън Уелс, Салвадор Дали, Мик Джагър и Аманда Лиър редом с Дейвид Карадайн и Удо Кир.
Но мечтата се сблъсква с реалността на Холивуд и ето че минава още десетилетие, преди да се появи първата - и единствена засега – пълнометражна екранизация на „Дюн“ (1984 г.). С нея се заема Дейвид Линч между „Човекът слон“ и „Синьо кадифе“. В ролите са още младият Кайл Маклоклан, Шон Йънг, Стинг и Силвана Мангано. В касово отношение филмът е крах. Една група зрители и до днес го счита за култов, другите са на полярното мнение – че той е не само финансов, но и естетически провал. Самият Линч предпочита да не си спомня за него.
Във всеки случай Дени Вилньов има работа с тежко наследство, но както самият режисьор казва в свое интервю от тази година: "Животът е кратък. Длъжни сме да опитваме да постигнем невъзможното - в това е красотата на изкуството. Да, бях готов, но знаете ли кое бе най-голямото предизвикателство? Да постигна нивото на страстта и фантазията, които имах като тийнейджър. Да задоволиш този тийнейджър е много трудна работа!"
След изключително дълъг продукционен процес върху сценария (заедно с Ерик Рот и Джон Спейтс), върху невъобразимата сценография и костюми (заедно с дългогодишния му сътрудник Патрис Вермет), шест или седем месеца отнемат само снимките, проведени основно сред пустините на Йордания. "Загубих представа за времето", казва в същото интервю Вилньов и така ще се чувства и зрителят по време на 2.5-часовия филм - захвърлен във фантастичен свят, от който не иска да си тръгне, макар този свят често да е опасен и негостоприемен, а действието да се движи привидно мудно.
За малко и коронавирусът да осуети сбъдването на мечтата "Дюн" - постпродукцията бе завършена в разгара на пандемията, първоначално обявената премиерна дата бе 18 декември 2020 г. - когато повечето салони в света бяха затворени, а малцината смелчаги като Нолан с неговия "Тенет", дръзнали да излязат на кино, се бяха провалили шумно. Вилньов бе огорчен и от решението на Warner да пуснат филма по HBO Max в САЩ, вместо само на подобаващия му голям екран. "Честно казано, да гледаш "Дюн" по телевизията, е като да караш моторна лодка във ваната", заяви той. "За мен това е нелепо. Говорим за филм, който е създаден като почит към класическото кинопреживяване."
Да го гледаш в киносалон с добра картина и звук обаче е зашеметяващо приключениe (и нещо, за което си струва да се ваксинирате). "Дюн" не разочарова и може би дори някой ден ще се превърне в един от големите киноепоси, като "Междузвездни войни" и "Властелинът на пръстените".
Мнозина впрочем намериха паралел между филма на Дени Вилньов и "Задругата на пръстена" - първата част от екранизацията на Питър Джаксън, която изгражда визуално света на Толкин, въвежда героите и чак след втория час ги отпраща към техните съдби. Преди премиерата за това се говореше малко, почти никак, но всъщност заглавието на филма е "Дюн: Част I" и наистина това е само половината книга. Пазарлъкът на Вилньов с Warner/Legendary е за (поне) два филма и е направо немислимо, че ако този няма нужния касов успех - защото коронавирусът още не е отпуснал напълно хватката си - може и да остане последен. Така функционира светът на голямата филмова индустрия, но аз отдавна не съм чакала продължението на някой филм с подобно вълнение.
Темпото на "Дюн" е плавно и щедро. Филмът не бърза за никъде, не зашеметява с екшън сцени и космически полети от първата секунда, изгражда внимателно своите въображаеми светове - океанската Каладан, пустинната Аракис, мрачната Гайди Прайм... Героите от династията Атреидис получават достатъчно екранно време - младата надежда Тимъти Шаламе (в първата си главна роля в суперпродукция), Оскар Айзък като бащата дук Лето и Ребека Фъргюсън като майката, член на тайнствения женски орден Бин Джезърит. "Подправката" - най-цененият ресурс във Вселената, разпалва политически и екологически войни, пясъчните червеи изплуват чутовно изпод дюните на Аракис и младият Атреидис се отправя към своята съдба. Това накратко е всичко, което се случва в част I на "Дюн", но то е разказано и показано по величествен начин, под великолепно тревожните звуци на Ханс Цимер.
В блестящия актьорски състав виждаме още Шарлот Рамплинг, Зендая, Стелан Скарсгард (в едно от малкото своеволни отклонения от романа - другото е чернокожа жена в роля, написана от Фр. Хърбърт за мъж), Джейсън Момоа, Джош Бролин и Хавиер Бардем; но визуалистът Вилньов отдава не по-малка важност и на мизансцените, на дюните и на крепостите - наративът му разчита колкото на диалога и характерите, толкова и на изображенията.
Изобщо "Дюн" е продукция от първа звездна величина и истинско щастие в съвременното (пост)пандемично кино, доминирано от комиксови франчайзи, многократно отлагани премиери и стрийминг залъгалки.
YouTube
