Джони Деп е, разбира се, причината "Жан дю Бари, фаворитката на краля" да е очакван и широко коментиран. Поне у нас. Дали завръщането му от чистилището на cancel culture e трогнало селекционерите на Кан, които откриха 76-ото си издание с него, или творбата на режисьорката, сценарист и актриса Майуен ги е спечелила с други качества? Филмът се прожектира извън конкурса и бе посрещнат с бурни овации, въпреки че феминистки организации побързаха да се разграничат от историята за метресата на Луи XV. "Жан дю Бари" се хареса и на широката публика във Франция; но добър боксофис там реализира и "Наполеон", който френската критика направи на трески.
Рамо до рамо в българските киносалони и в афиша на завършващата днес "Киномания", единият може да се разглежда като своеобразна предистория на другия: ако Ридли Скот започва с Френската революция и хвръкналата глава на Мария-Антоанета, филмът на Майуен там завършва. Макар и без неговия бюджет, биография и размах, французойката се оказва дисциплиниран и уверен режисьор. Тя никак не прилича на портретите на кралската метреса, но - едновременно в главната роля и зад камерата - успява да изгради убедителен и пълнокръвен образ. Филмът ѝ не е блестящ или дълбок, но е красив, обсипан с пудра, злато, перуки и кринолини. Снимали са даже в истинския Версай, което допринася за помпозно-приповдигнатата визуална среда на "Жан дю Бари".
Самата Майуен льо Беско до момента е най-известна като малолетната любовница (по-късно съпруга) на Люк Бесон, вдъхновила сюжета на "Леон" и участвала като извънземно в "Петият елемент". Така че не е чудно, че е взела присърце историята на Жана Бекю и разработвала проекта в продължение на 17 години. Историята на куртизанката, незаконна дъщеря на готвачка и монах, издигнала се до фаворитка на Луи XV (глава на Франция от 1715 до 1774 г.), е разказана като детска приказка - едва ли е случайно, че във филма няма нито една секссцена. Екранната Жан дю Бари блести с интелект, хумор и свободолюбие в скования от правила и лицемерие двор. Много от характеристиките на героинята са всъщност заимствани от историческия образ на нейната предшественичка в леглото на Луи XV - далеч по-влиятелната и известна Мадам дьо Помпадур. Дъщерите на краля са окарикатурени досущ грозните и злобни сестри на Пепеляшка. 14-годишната Мария-Антоанета, току-що пристигнала от Австро-Унгария, е твърде опростен антагонист.
Може би е изненадващо, че дотук не споменавам почти нищо за Джони Деп. Звездата на филма всъщност не е неговата звезда. В центъра са Майуен и героинята ѝ, а Деп е сведен почти до ролята на декор. Няма кой знае какви актьорски задачи по сценарий, освен да носи тежък грим: и макар да се забавлява с някои сцени, в повечето изглежда полузаспал или упоен. Въпреки че е вземал специални уроци по френски, за да говори с безупречен акцент (сякаш дългогодишната връзка с Ванеса Паради не е била достатъчна), ще са нужни още, и по-впечатляващи, роли, за да можем отново да възприемем Деп като пълноценен екранен властелин. Тази е първата му от близо четири години насам и отстъпва значително на предпоследната, в "Минамата" (2020), също по действителни герои и събития.
Чудесно актьорско попадение в "Жан дю Бари" е Бенжамен Лаверн, като доверения камериер на Луи XV и съзаклятник на неговата метреса чак до смъртта на суверена. Участва и Мелвил Пупо, познат от филма на Камен Калев "С лице надолу", както и ветеранът Пиер Ришар в ролята на Ришельо. Музиката е дело на Стивън Уорбек, носител на "Оскар" за "Влюбеният Шекспир", а сценографите, отговорниците по костюмите и прическите са свършили безукорна работа.
Могат да се изредят редица филми от близкото минало, които разглеждат "кралската" тема с феминистичен заряд: от "Мария-Антоанета" на София Копола, в която ролята на Жан дю Бари изпълни Азия Ардженто, до "Фаворитката" на Йоргос Лантимос и "Корсаж" на Мари Кройцер. "Жан дю Бари, фаворитката на краля" не е от тяхната кръвна група - той е по-скоро мелодрама с комични елементи и роялистки уклон. Приятно (не прекалено) подсладена история за любов между момичето от народа и красивия принц, която среща добър прием от зрителите и у нас.
YouTube
