Ето че два дни преди нощта на "Оскар"-ите на български екран се появява и последният голям номиниран. (Остава да видим на "София филм фест" анимацията "Потоп" и иранският "Семената на свещената смокиня".) "Истинска болка" е кандидат в категориите за оригинален сценарий и за най-добър актьор в поддържаща роля. Като във втората Кийрън Кълкин, по-малкото братче на Маколи от "Сам вкъщи", днес 32-годишен, е тотален фаворит и вече носител на "Златен глобус".
Всяка година на церемонията има по един такъв филм: малък, човешки, който не влиза в сметките за главните статуетки, но в крайна сметка печели един от "малките" актьорски "Оскар"-и. Миналата година това бе "Заседнали" на Александър Пейн, който донесе приза за поддържаща женска роля на Да'вайн Джой Рандолф. Преди три години беше "CODA: Дете на глухи родители", който изненадващо грабна и най-важното отличие, но трогна предимно с превъплъщението на глухия Трой Коцур в поддържащата мъжка роля. През 2021-ва корейката Юн Ю-джун донесе единствения "Оскар" на "Минари" със своята второстепенна женска....
Със своите 90 минути (без надписите дори по-малко) и пълна липса на зрелищност "Истинска болка" е от онези филми, които изглежда като да не си струват скъпия билет за кино. Но независимо дали ще решите да го гледате нелегално у дома, вторият режисьорски опит на Джеси Айзенбърг е от тези, на който е трудно да не симпатизираш. Звездата от "Социалната мрежа" (2010) вероятно завинаги ще си остане свързан с образа на Марк Зукърбърг, когото изигра в шедьовъра на Дейвид Финчър, но биографията му ясно показва, че се опитва да скъса с този фалшив герой.
"Истинска болка" изглежда като филм, в който нищо не се случва, но героите са отлично написани, а диалогът - безкомпромисен. Той е деликатен, забавен и тъжен разказ за семейни травми и за връзката ни с миналото. Едновременно лек и тежък - все пак има посещение в концлагер, което не пести нищо.
Айзенбърг - подсказва името му - сам е от еврейски произход и изгражда историята около елементи от собствената си биография. Героят му Дейвид Каплан, сериозен, малко загубен млад мъж със семейство и професия, решава да посети земята на предците си, Полша. Там баба му е оцеляла от лагерите на смъртта, а пътуването е знак за почит след скорошната й кончина в САЩ. Придружава го братовчедът Бенджи, екстровертен загубеняк без работа и ангажименти, който пуши трева, облича се като прошляк и никне, дето не го сеят. Не може да се отрече, че Кийрън е впечатляващ в тази роля - макар че тя до голяма степен повтаря изявата му в сериала "Наследници", където героят бе още по-краен и буквално те предизвикваше да му плеснеш два шамара зад врата. Тук е по-обрано и "фемили френдли", вероятно заради паметта на жертвите или заради светоусещането на автора Айзенбърг.
Филмът е много интересно и мило представяне на Полша пред американците и изобщо пред света, който не я познава. (Би било хубаво някой да направи такова и за България.) Като в научнопопулярен епизод двамата братовчеди пътуват из забележителностите на страната, а всъщност - към корените си. Уил Шарп от "Белият лотос", друг свръхпопулярен сериал, играе гида на разноцветната група, в която бях изненадана да видя поостарялата Дженифър Грей от "Мръсни танци". Кабелните канали и комедийният жанр изобилстват от истории за двойка ортаци, които отиват на туристическо приключение (достатъчно е да се сетим за The Trip на Стив Кугън и Роб Брайдън), ала тук ракурсът е различен.
"Истинска болка" не е особено напрегнат или изпълнен с действие, но за сметка на това е честен, умен и сърдечен. Всички хвалят изпълнението на Кълкин, но големият герой тук е Айзенбърг - както като режисьор и сценарист, така и като изпълнител на другата водеща роля. Всеки носи своята болка през живота, а тази история е за неговата. В нея нито за миг не се усеща фалш, претенция или манипулативност. Да не говорим за висшия пилотаж да създадеш комедия, в която се разказва за концлагер, и никой да не се почувства обиден или наскърбен от това. Отлична е идеята да бъде озвучено с музиката на Шопен (има си хас!). Ако търсите във филмите зрелище, задъхано действие, пищна сценография, дигитални ефекти, шеметен монтаж - не гледайте. Но ако харесвате бъбривите, задушевни, камерни сюжети на Ричард Линклейтър или Уди Алън, този е за вас.
YouTube
