Популярната актриса Оливия Уайлд дебютира успешно с режисурата на "Зубрачки" (2019) и за втория й режисьорски опит се организира истинско наддаване между студиата - спечелено от New Line Cinema, подплатено със солиден бюджет и премиера на фестивала във Венеция. "Не се тревожи, скъпа" беше подгрят и от - може би нежелан - пиар от жълтата преса, която охотно следеше рокадите в актьорския състав и в личния живот на режисьорката (след оттеглянето на Шиа Лабьоф от главната роля, Уайлд го замени с новото си гадже Хари Стайлс, а пък титулярката Флорънс Пю отказа да се появява на част от рекламните мероприятия на продукцията). Както се казва - лоша реклама няма, но по-тревожното в "Не се тревожи, скъпа" е, че филмът не е кой знае колко добър. А има всички предпоставки за това.
26-годишната Пю вече се доказа като чудесна актриса с широк спектър както в "Лейди Макбет" и "Малки жени", така и във вселената на Marvel. Кариерата й очевидно ще върви само напред и нагоре: предстоят й изяви в "Дюн 2" на Дени Вилньов, "Опенхаймер" на Кристофър Нолан и главната злодейска роля в минисериал по "На изток от рая" на Стайнбек. Нейното отдадено изпълнение е и това, което държи "Не се тревожи, скъпа" над повърхността и помага филмът да не нагълта съвсем вода. Другият голям плюс на продукцията са възхитителните костюми, декори и музика, пресъздаващи уж идиличното съществуване на американската буржоазия през 50-те години, а всъщност напълно измислен хронотоп. Дебютантът Стайлс, познат на целия свят като поп звезда, се справя прилично. Със сигурност горещите секс сцени между него и Пю в началото на филма ще продадат някой и друг билет за "Не се тревожи, скъпа".
Сюжетно филмът се върти около съпружеството и по-точно към незначително осъвременена версия на "Степфордските съпруги" - макар Уайлд да твърди (и то е очевидно), че сред вдъхновенията й са били класики от 90-те като "Шоуто на Труман" и "Матрицата". Накратко, героинята на Пю - Алис, започва да забелязва мрачни пукнатини зад лъскавото сексистко общество в изолираното градче Виктори, където всички мъже работят нещо строго секретно, а жените им не подозират какво. Симулацията на щастлив живот започва да изглежда все по-опасна - не само за нея, а демиургът зад всичко това (Крис Пайн) - все повече като лидер на секта. Посланието в крайна сметка е за еманципацията на жената и днес това изглежда точно толкова остаряло, колкото са и историите за червеното и синьото хапче или риалити шоутата. Филмът е красив, започва добре, а Пю държи емоционалния интерес на зрителите до самия край - но сценарият е хаос, а за другите герои въобще не ни пука (може би защото половината са измислени).
YouTube
