"Целуни ме" на Любо Киров е най-продаваният албум у нас за 2022 г., съобщиха от Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП), национална група на Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI) за България. Данните са от последния годишен доклад на IFPI – Global Music Report за 2022 г., и показват растеж от 23,9 % на музикалния ни пазар спрямо 2021 г.
Българският изпълнител изпреварва световните звезди Хари Стайлс (неговият албум Harry's House заема втората позиция по продажби у нас) и The Weeknd (с Down FM на №3). Родното присъствие в Топ 10 включва още Миро с "Мироглед" - на шеста позиция, Дара с "Родена такава", под №7, и Стефан Вълдобрев и "Обичайните заподозрени" с "Жълт код" на осмо място.
Музикалната ни индустрия е генерирала общо 11,4 милиона щатски долара през изминалата година. Страната ни следва световната тенденция за ръст в платените стриийминг абонаменти и за 12 месеца те са се увеличили с удивителните 48,5%, показва още докладът.
"Локалният репертоар става все по-мощен двигател за развитие на музикалната индустрия. За пръв път в десетгодишната история на глобалните класации на IFPI латино артист спечели приза за най-продаван албум на 2022 г, и това е Bad Bunny. В Топ 20 на същата селекция осем позиции са окупирани от корейски поп феномени. В поне 23 държави класациите за най-продавани албуми се оглавяват от местни артисти, а в някои пазари – като например Италия – класацията включва 100% локален репертоар. В този смисъл водещата позиция на Любо Киров и успехът на албумите на още трима български артисти е в унисон със световната тенденция публиката да оценява все по-възходящо локалните си артисти и култура", коментира Петя Точарова, изпълнителен директор на БАМП.
България е на 54-то място от общо 70 музикални пазара, които IFPI наблюдавая. Факт е обаче, че макар и леко, започваме да се придвижваме нагоре, като за изминалите 12 месеца сме се изкачили с две позиции, от 56-то на 54-то място, допълва Точарова.
Обнадеждаваща за родните музикални продуценти е промяната в приходите от управление на права, като спрямо 2021 г. те са нараснали с 9,4% и представляват втория най-значим източник на приходи за индустрията след стрийминга. Впечатляващ ръст у нас бележат и продажбите на винили, които са скочили почти двойно за изминалата година.
В световен мащаб основен двигател за ръста на приходите от музика през 2022 г. отново e стриймингът, и най-вече неговата платена абонаментна форма, където е налице скок с +10,3%, спрямо предходната година. Това е донесло на индустрията 12,7 милиарда щатски долара. До края на 2022 г. потребителите с платени абонаменти вече наброяват 589 милиона. Общите приходи от стрийминг (с абонамент и подкрепен от реклами) отбелязват ръст от +11,5% и достигат сумата от 17.5 милиарда щатски долара. Това са 67% от всички приходи на световната музикална индустрия, което прави дела на стрийминга все по-значителен с всяка изминала година (през 2021 г. приходите от стрийминг бяха 65,5%).
Продажбите на физически носители отбелязват ръст за втора поредна година след срива през пандемичната 2020 г. Те са нараснали с 4%, което се дължи най-вече на скока на винила с 17,1%. Приходите от управление на права са се увеличили с 8,6 %, завръщайки се към нормалния си ритъм от периода преди COVID да парализира концертния бизнес.
