Много е симпатичен Джерард Бътлър и още по-симпатичен ни стана с осиновяването и дружбата си със софийско помиярче, но той така и не успя да капитализира обещанията от големия си пробив "300". 13 години след спартанския екшън кариерата на шотландеца се развива в две основни посоки - единият му типаж обитава романтични комедии и мелодрами (по-малко), а другият, по-често експлоатиран - старомодни екшъни, където единствената му актьорска задача е да изглежда силен, мръсен, съсредоточен и под непрекъснат обстрел, докато произнася едносрични реплики. Голяма част от последните са заснети в "Ню Бояна", като например "Код: Олимп" - третата част от крайно генерична и посредствена поредица политически екшъни, заснета от режисьора Рик Роман Уо.
Последният е виновник и за "Гренландия: Последно убежище" (дистрибуторите у нас явно смятат за свой дълг да сложат двоеточие във всяко заглавие на филм с Джерард Бътлър). Екшънът за края на света е подходящ за лудата 2020-а, когато всички зорлем се оказахме персонажи в своеобразен апокалипсис. Сценарият на Крис Спарлинг не блести с оригиналност - астероид заплашва да изтрие цивилизацията от лицето на земята, което не е много актуална тема в условията на коронавирус, но примерно през 1998-а бяха заснети цели два филма по нея - напомпано героичният "Армагедон" и по-човешкият, но напълно забравим "Смъртоносно влияние", от чийто именно сюжет се вдъхновява и "Гренландия". И там в пещерите бомбоубежища заслужаваха да оцелеят само ограничена част от земните жители, например тези с полезни професии като лекар, инженер и др. Но понеже това все пак е филм с Джерард Бътлър, "... Последно убежище" грам не се задълбочава в социални коментари, ами отпрашва с 300 към трагедията на семейство, изтървало последния влак - в случая самолет - към Ноевия ковчег в далечния север, а на всичко отгоре разделено от обстоятелствата.
Този път Джери няма да спасява американския президент, а жената (Морена Бакарин) и детето - сред пушилка, лоши хора и надпревара с времето. "Гренландия" е толкова претъпкан с жанрови клишета и липса на изненади, че чак мило да ти стане. Сравнително евтините компютърни ефекти подсилват това усещане. По някакъв перверзен за 2020-а начин, със своята абсолютна предвидимост и сантименталност филмът е приятен за гледане: особено поради факта, че има толкова малко филми в киносалоните сега - там, където изобщо има работещи киносалони. Това означава, че в САЩ ще гледат потния и мускулест Бътлър чак на 13 октомври, и то на стрийминг у дома; докато в цяла Европа и Азия - започвайки с Белгия още в края на юли, и стигайки до Италия днес, филмът вече се върти на екран.
YouTube
