Безстрашен, щедър, откачен: във време, когато в киното всичко изглежда старателно пригладено, калкулирано и обезопасено с цел да не обиди никого, "Клети създания" изправя ръст. Подгласник на фаворита в наградния сезон, филмът на Йоргос Лантимос заслужава всичките получени суперлативи. Ако "Опенхаймер" върви към статуетките и към умовете и сърцата на публиката по широка, внушаваща респект магистрала, то гъркът води зрителя по най-кривите, живописни, понякога откровено рискови серпантини, пуска го и на влакче на ужасите, защото какво забавление би било иначе?
"Клети създания" е адаптация по илюстрования роман на шотландеца Алистър Грей, вариация на "Франкенщайн" с може би щипка от "Пигмалион" и "Лолита". Той е първият на Лантимос по литературно произведение, макар "Убийството на свещения елен" да носи отчетливи мотиви от "Ифигения в Авлида" на Еврипид. Въпреки че писателят и художник умира през 2019 г. и не дочака екранизацията, режисьорът го посещава приживе и лично договаря купуването на правата за произведението му. Най-сетне кинобюджетът съответства на разюзданата фантазия и амбиция на флагмана на "гръцката странна вълна". Независимо дали сте съгласни с естетиката на Лантимос и някои крайности в нея (тук демонстрирани най-вече в първия половин час на филма, който може да отблъсне незапознати с досегашното му творчество), крайният резултат е великолепен.
Предходни филми на режисьора като "Кучешки зъб", "Омарът" и "Фаворитката" съдържат елементи както от темите (еротика, насилие, страдание, нецензурен език, животни), тъй и от киноезика на "Клети създания". Но в сравнение с неговия размах всеки от тях изглежда само като крайче от декора, небрежни наброски, репетиция на маса за този опус магнум. А черешката на тортата е, че получаваме първия оптимистичен и жизнеутвърждаващ филм на поначало доста мрачния Лантимос.
И ако сте си мислили, че Ема Стоун е твърде кротка и интелектуална за ролята на жена без задръжки от "Вавилон" (изиграна от Марго Роби, след като тя я отказва) - превъплъщението й в "Клети създания" ще ви убеди, че не това е причината тя да предпочете Йоргос Лантимос пред Деймиън Шазел. Изцяло отдадена на своя физически театър, заснет с камера, Ема се разделя напълно с възсладкия образ от "Ла Ла Ленд", за който получи първия си "Оскар". 34-годишната Стоун израства до актьорско чудовище, сърцето на филма; а буфан ръкавите ѝ заслужават отделна награда. Самият Лантимос го призна при получаването на "Златния лъв" във Венеция през септември: "Този филм е Ема Стоун."
Героинята ѝ Бела Бакстър се радва не просто на ненаситно либидо, но и на безгранично любознателен ум и жажда за живот. Женската сексуалност е изведена като метафора на живота и неговата пъстрота. Филмът е несъмнено с феминистки заряд, абсурдистка сатира на джендър ролите. Вместо да критикува мъжкия свят, който обитаваме, Лантимос просто го поправя в своето въображение. Но не си представяйте нищо злободневно: при този режисьор всичко е под формата на мит, в случая - иронично-хумористичен.
"И Бог създаде жената". В роля, кръстоска между Д-р Франкенщайн и чудовище-жертва на собственото си детство, Уилем Дефо играе Бог. Това е съкращение от името му Богуин, но за Бела Бакстър той е бог в буквалния смисъл: създава я от подпухнал женски труп, реанимиран с мозъка на собственото си неродено бебе. Началото е черно-бяло, понякога анатомично-отвращаващо, злоупотребата с обективите "рибешко око" се натрапва.
Но Бела надхвърля всички очаквания и надежди - на своя демиург и на публиката; Бог няма избор, освен да я освободи. И филмът светва. Развитието ѝ е бурно, непредвидимо и необуздано: тя е поредният Пинокио, който няма търпение да стане истинско момче. От кукла се превръща в господарка на собствения си живот, която смело върви през света, предизвиквайки на нож неговите постулати, разбирания, предразсъдъци.
Провокациите на Лантимос нямат край (бях се притеснила за него след твърде мейнстрийм опита "Фаворитката"), но финесът на Ема Стоун и интелигентността на сценария спират точно на ръба преди "Клети създания" да уподоби софтпорно, а фееричната му главна героиня да бъде ограничена до диагнозата "нимфоманка". Освен костюмите на Холи Уодингтън специално споменаване заслужава и сценографията на филма. Градовете, през които пътува корабът на Бела, са изградени като театрални декори, невероятни стиймпънк/бел епок архитектурни пейзажи. Дори бордеите в "Клети създания" са произведения на изкуството. И, като ироничен избор, параходът не спира в родната на режисьора Атина.
Не помня Марк Ръфало да е имал по-добро изпълнение в актьорския си живот. В суперсвежа кратка роля се появява и непознатата за младите зрители Хана Шигула, а пък фадо звездата Карминьо прави на един лисабонски балкон това, което се очаква от нея - пее фадо и си акомпанира на португалска китара.
Междувременно Йоргос Лантимос вече завърши следващия си филм Kinds of Kindness с почти същия екип - Ема Стоун, Уилем Дефо, Маргарет Куоли, и със сценарист стария ортак от гръцкия си период Ефтимис Филипу. А вие гледайте "Клети създания" в киносалоните от днес - филм неочакван, нестандартен и неописуем; експериментален, без да е нечетим, омагьосващ, без да е нереалистичен, еротичен, без да е пошъл.
YouTube
