Най-яростните фенове на жанра на ужасите вече са побързали да гледат "Носферату", един от най-очакваните филми на отминалата 2024 г., от четири дни и по българските екрани. На 9 януари пък кино "Одеон" е приготвило двойно гмуркане в мрака за запалените от темата: последователно там ще се състоят прожекции на "Носферату. Симфония на ужаса" (1922), реставрирана версия с акомпанимент на пиано на живо - от 18:30, и на чисто новия "Носферату" - от 20:30.
Повече от сто години след премиерата си шедьовърът на немския експресионизъм остава жалон на страшния жанр в киното. Фридрих Мурнау предвижда екранизация на "Дракула" на Брам Стокър, но наследниците на писателя му отказват авторските права; той преименува персонажите и премества действието от Англия в Германия, запазвайки важното в историята. Така се ражда Граф Орлок.
Век по-късно и почти петдесет години след "кавъра" на Вернер Херцог (1979 г., с Клаус Кински) легендарният вампир бива възкресен от Робърт Егърс - автор дотук на "Вещицата", "Фарът" и "Викингът". В ролята на Носферату е шведът Бил Скаргард, който по-рано изигра демоничния клоун Пениуайз в "То", а дъщерята на Джони Деп и Ванеса Паради - Лили-Роуз, е обладаната Елън Хътър. Никълъс Холт, Уилем Дефо, Ема Корин и 2000 плъха също се опитват да ни ужасят в неговата трактовка.
Егърс е известен със своя интерес към най-мрачните кътчета в човешката душа и с маниакалното си внимание към детайла: независимо дали става дума за костюм, декор, монтаж, музика или игра на светлина и сянка (оператор Джарин Блашке). Който е гледал и харесал предишните му филми, ще остане във възторг от "Носферату". Той, разбира се, не е предназначен за хора, които не са почитатели на вампирския жанр, на ужасите и на предхуманистичното отчаяние, макар естетически да би впечатлил и тях.
Американецът няма проблем с авторските права и дори споменава Брам Стокър сред съавторите на сценария. Но за него романът е второстепенен градивен материал, главно вдъхновение на "Носферату" е именно филмът на Мурнау. С почти фетишистко настървение Егърс изследва всеки кадър от него и от римейка на Херцог, техните източници и влияния, трактовки и скрити значения. Проектът е колкото амбициозен, толкова и подплатен със страст. Филмът е муден и атмосферен, а усилието в търсене на автентичност си личи в сценографията, езиците, цялостната готическа естетика и вниманието към всеки детайл. Егърс сериозно е задълбал в трансилванския фолклор - например, неговият вампир не пие кръв от шията, а от гърдите, макар това да не е толкова удобно от физиологична гледна точка (но именно така местните жители, истари, обясняват "тежестта в гърдите").
"Носферату" е история за обсебване между млада жена и ужасяващ вампир, който причинява неописуем ужас след себе си. Чумата приижда в пристанищния град Висборг заедно с хтоничното чудовищe. Една от разликите с оригинала на Мурнау е извеждането на женския образ в по-преден план, като изненадващо филмът ни сдобива и с първата добра роля в кариерата на Лили-Роуз Деп (чието разголено превъплъщение в сериала "Идолът" остави впечатление за бездарно непо бебе). Уилем Дефо, с когото Егърс работи и във "Фарът", сам изиграл кръвопиец в "Сянката на вампира" преди четвърт век, е на очакваното високо ниво. Но пиковият момент във фабулата е появата на Скаргард като ненавистния вампир и неговата среща с Елън. В рекламните материали на филма неговият външен вид е запазен в тайна.
"Носферату" се състои от познати елементи, но изборът на акценти в драматургията и изображението кара филма да звучи неочаквано съвременно и различно от обичайната формула за римейк, създаван само с цел доходност. Достоен опит, макар да не успява да надмине първичния ужас, закодиран още в заглавието на първообраза на Мурнау.