Ама че шамар ще бъде за многобройните фенове на "Клети създания" (11 номинации и 4 награди "Оскар", общо 116 отличия) и "Фаворитката" (10 номинации, 1 "Оскар", 186 награди общо) да се срещнат с Йоргос Лантимос такъв, какъвто беше в първите му шест филма!
В деветия си пълнометражен опит флагманът на "гръцката странна вълна" решава, че е достатъчно успял и известен, за да може с нова сила да плюе на предразсъдъците, мярката и човечността, и да развихри мизантропията и мрачното си чувство за хумор. "Благи деяния" (Kinds of Kindness, очевидно българският превод търси подчертан паралел с миналогодишния му опус магнум) се появи някак внезапно, само месеци след предишния филм на Лантимос. Заснет с ограничен бюджет по време на дългата постпродукция за "Клети създания", първият антологичен филм в биографията на режисьора се чувства като анафилактична реакция към масовия успех, който той напоследък придоби. Не че на този съвсем му се размина - премиерата бе тържествена в Кан, Джеси Племънс получи наградата за мъжка роля. Но за разлика от предишните два филма на гърка, този не е пищен, бароков, литературен и поставен в епоха, а оголен, противен, саркастичен и труден за преглъщане. Не може да се каже, че ще го "харесате" - и да откриете ценност в него, "Благи деяния" е създаден да отвращава.
Провокацията не е нещо ново за Лантимос; нито пък темите за еротиката, подчинението, насилието, страданието, свободната воля и животинското у човека. Всички те са широко застъпени и в петте предишни филма, които той създаде в съавторство със сънародника си Ефтимис Филипу, от "Кучешки зъб" до "Убийството на свещения елен". С Филипу са писали и сценариите за този триптих, в който главното свързващо звено си остава загадъчният епизодичен герой Р. М.Ф., изигран от техния приятел, нотариуса и непрофесионален актьор Йоргос Стефанакос.
Разбира се, има в "Благи деяния" теми и мотиви, които се повтарят като натрапчива мелодия, но всъщност какво трябва да се е случило: Лантимос и Филипу си слушали песента на "Юритмикс" Sweet Dreams и навярно са си казали: защо да не превърнем текста в сценарий, където съжителстват канибализъм, окултизъм, домашно порно, автоампутация, делюзия? Нали ви казах, че ще бъде шамар: не само за публиката, успана от срамежливото мейнстрийм кино, но и за академиите, които с охота връчваха статуетки на гърка в последните години. Награда той скоро няма да види.
Повечето критици, гледали филма в Кан и след това, разказват сюжетите на трите кратки епизода (продължаващи общо монументалните 165 минути и по-лесни за изтърпяване във вид на минисериал); но по моему "Благи деяния" се възприема най-добре - което може и да значи най-шоково - ако не знаете нищо за тях. Достатъчна е информацията, че в експеримента Лантимос забърква не само актуалната си муза Ема Стоун, но и колегите й от "Клети създания" Уилем Дефо и Маргарет Куоли (този път не само с по-дълго екранно време, но с леко линчовско излъчване в четирите си роли). Звездата на триптиха обаче е Джеси Племънс ("Силата на кучето"). С него гъркът прави същото, което постигна със Стоун в предишния си филм: изтръгва не просто най-доброто изпълнение, което актьорът досега е имал, но може би най-доброто, което ще има и занапред. "Благи деяния" донякъде прилича на експериментален театър, в който добре смазана трупа влиза от сцена в сцена - половин дузина актьори си сменят местата и амплоата в трите действия.
Но има един проблем: за разлика от "Клети създания", който бе - естетически и етически - оптимистичен, жизнеутвърждаващ и овластяващ, в "Благи деяния" няма и един герой, на когото да симпатизираш. Е, може би малко на мистериозния Р. М.Ф., който яде сандвич след финалните надписи. Но всички други са такива чудовища, такива клети създания, тъй нечовешки гадняри и мизерни душици, че сякаш си попаднал в една от онези панаирджийски атракции от 19 век, където на цирковия тепих дефилират уроди за низко забавление на простоватата публика. Дори ако отвън те изглеждат прелестно като Маргарет Куоли или Ема Стоун, която - отново - танцува своя вайръл танц в края на третата част.
Метафорите и символите в "Благи деяния" са многобройни, не са лесно четими на пръв поглед и провокират към разговори и деконструкции на филма след финалните надписи, а вероятно и към повторно гледане. Обаче не знам кой би си причинил втори път нещо подобно - независимо от изблиците на черен хумор, които за миг осветяват общия безутешен фон.
Не може да се каже, че Лантимос е наистина скандален - не и на фона на свои предшественици в киното като Ларс фон Триер или Пиер-Паоло Пазолини; "Благи деяния" е безспорно нелицеприятна гледка, но остава на повърхността. Опитът да достигне до бездните на човешката душа е декоративен, маниерен и безплоден, подобно желанието на сектантите от филма да продават "възкресение на мъртвите". Дързостите и странностите, с които гъркът впечатляваше и отблъскваше в ранните си ленти, са ни малко déjà-vu - тези, които хвалят "Благи деяния" като "завръщане към корените", всъщност казват, че Лантимос и Филипу вече са ни казвали всички тези неща. А през повечето време е просто досадно.
YouTube
