Мария Бакалова пътува за кастинга на „Борат 2“ в Лондон по време на снимките на „Като за последно“. Това налага разместване на целия снимачен график, но пък скоро след това 24-годишната българка става световна звезда с номинации за „Оскар“ и „Златен глобус“ - и от това печели и филмът, чиято премиера бе в началото на юни. Всъщност „Като за последно“ дотолкова разчита на младата звезда като ракета-носител, че тръгна по кината точно на рождения й ден.
Филмът на режисьора Ивайло Пенчев (“Летовници“) жанрово е комедия, но Мария не играе комедийна роля. Актрисата, която доскоро бе позната на родния екран от слабо популярния „Трансгресия“ и кратка поява в наградения от Карлови Вари „Бащата“, се превъплъщава в младо момиче с нещастна любов. Толкова нещастна, че тръгва да скача от мост през нощта. Самоубийството ѝ е осуетено от богат възрастен мъж (Васил Банов), който ѝ предлага брак...
Преди да сте си представили сцената с Руди Джулиани – сексуална връзка между двамата няма. Банов по-скоро заема роля на бащинска фигура за обърканото младо момиче, за да натрие носа на своите алчни и егоистични роднини.
Смешното в сценария, писан от режисьора заедно с (вече покойния) Божан Петров и Весел Цанков, е поверено на други. На първо място са „карето попове“ Филип Аврамов, Китодар Тодоров, Малин Кръстев и Стефан Денолюбов. Само първият е в роля на действителен поп, другите са дегизирани затворници, които вземат „домашен отпуск“, за да идат на спасителна мисия.
Отделна комедийна нишка носи и друго каре – сърдити (и малко луди) старчета от хоспис, предвождани от Антон Радичев. Тази група впрочем (само)иронизира качеството на българското кино със следния диалог: „Задължително трябва да му отрежем нещо.“ “Аз предлагам да го заведем на нов български филм.“ „Професоре, ние не сме зверове. Да не бъдем толкова жестоки.“
Карикатурни са образите и на роднините, също изиграни от популярни актьори като Анастасия Ингилизова, Герасим Георгиев-Геро и др.
На „Златна роза“ миналата есен „Като за последно“ спечели наградата на публиката, което означава, че варненските зрители си падат по скечови комедии с лека тъга и семеен патос. Пенчев прави опит да прочете отношенията родители - деца по различни сериозни и смешни начини, като, разбира се, това все още не е предпоставка за добър филм. „Като за последно“ е хаотичен колаж от банален хумор и евтина сантименталност, с телевизионна естетика и различна степен на преиграване у актьорите. Големият зрителски успех тази пролет на друга българска комедия - "Голата истина за група Жигули", дава надежда, че и този ще успее да привлече хора в киносалоните въпреки недостатъците си.
Няма начин да не попитате за Мария Бакалова: да, тя блести със своята органичност и естествен чар, макар ролята й да не е особено благодарна. Затова очакваме с нетърпение следващия български филм, в който ще покаже таланта си – „Жените наистина плачат“, чиято световна премиера предстои през юли на фестивала в Кан. Да се надяваме, няма да е "за последно", и между холивудските ангажименти Мария ще продължи да намира място и в родната кинематография.
YouTube
