„Да бе, то има мир и любов. Нещата, за които не трябва да има мир и любов, са си ясни. Кръв, род, семейство. Отбор. Там милост не трябва да има. Отиваш на стадиона, биеш се, мачкаш. Отиваш в заведение. Некой, ако каже нещо против твоята кръв, твоя род, твоето семейство, твоя отбор, бате — биеш, мачкаш. Там милост не трябва да има… К*р за толерантността! Аз не съм толерантен и съм горд с това“. Това са разсъждения на Цецо от Перник, главен герой на документалния филм „Нямаш място в нашия град“, с които той се представя в самото начало. Градът е Перник, отборът е местният „Миньор“, а филмът е копродукция на HBO и Smarty Pants Shooter.
Някои зрители със сигурност няма да харесат тези разсъждения — особено в комбинация с нацистките и расистки татуировки по гърдите и гърба на Цецо. На дясната му ръка пише ДЪЛГЪ, на лявата (която почти винаги държи бира и димяща цигара) — ЧЕСТЪ. На други точно това ще хареса. Да добавим в микса и скандиранията и песните на Цецовите другари „миньорци“ от агитката на "Миньор" (Перник): "Ние сме бръснати глави / ние сме белите бойци / Хайде, хайде да вървим, / всичко в кръв да потопим / там на края на света/ в циганската махала/ Зиг, зиг, зиг хайл!"
Но в следващите близо 80 минути и доволните, и недоволните зрители могат да се замислят дали да не си променят мнението. Това е и целта на режисьора Николай Стефанов — да накара зрителя сам да реши какво ще е отношението му. Неговата камера (той е и оператор) не оправдава и не обвинява, а неотклонно следи и наблюдава героите от агитката няколко месеца, за да разкаже какво се случва с града, някога прочут със съзидателната сила на миньорите си, превърнала се в разрушителна в техните днешни наследници „миньорците“.
„Нямаш място в нашия град“ изобщо не се интересува от футбола и отбора, филмът разказва за Перник днес чрез страстите и делниците на маргинализираната (без)работническа класа и по-конкретно нейната най-екстремна част — пеещата, псуваща и биеща футболна агитка в града. С кратки включвания на екрана се редуват и кадри от социалистически кинопрегледи от времето, когато градът е бил гордостта на въгледобивната индустрия, и социкономиката, и днешния унило сив пейзаж след зенита на стопанския възход.
За яростните фенове на отбора от втора дивизия агитката е мястото, което им дава идентичност, там те се чувстват сред свои и могат да изливат натрупаната агресия. Режисьорът заедно със съавторката на сценария и продуцент Ралица Големанова, показват без притеснение политически некоректните кадри и коментари. „Аз съм откърмен с насилие. — разказва Цецо. — Баща ми беше милиционер и вечер, като се прибереше, разказваше как са задържали и пребили някакви цигани крадци. Захранен съм с представата, че циганите са лоши хора“.
Но камерата поглежда и към някои моменти отвъд токсичния мачизъм, агресивната хомофобия, расизма и фашистката иконография по кожата на Цецо. Това става, когато в историята влиза Тони — детето на Цецо. Бащата е искрено загрижен и не иска за сина си същата съдба като своята, защото той е бил тийнейджър през 90-те и е направил много грешки, но „сега времето е друго“. Епизодите, в които Цецо учи Тони да лови риба и го спасява от „подиграващите му се жаби“, носят особена нежност и придават на образа му изненадваща многоизмерност. „Не искам да го уча да мрази хората, независимо от каква раса са, и така нататък — споделя Цецо. — Но ако той си поиска един ден и ако натам си го влече, тогава вече ще му помогна — ама дотогава не“.
„Нямаш място в нашия град“ вече е бил селектиран за участие в десетки международни фестивали. Един от козовете му е, казва режисьорът, че почти навсякъде по света има градове с подобна съдба, превърнали се от процъфтяващи индустриални центрове в райони със затихващи функции. Обикновено точно там най-крайните десни (или леви) идеологии намират подходяща почва във футболните агитки.
Благодарение на безпрецедентния достъп до сравнително затворения свят на футболните агитки филмът показва живота отвъд коравия външен вид и клишетата за пернишки голфове и винкели. След като бе показан и в кината, сега „Нямаш място в нашия град“ може да бъде гледан в HBO Max в България и в още 22 страни в Европа.
YouTube
