Американската класика "Малки жени" (1868-69), разказваща за четири сестри по време на Гражданската война, е екранизирана поне шест пъти. Седмият е на Грета Гъруиг, икона на независимото кино и либералния феминизъм в Холивуд, петкратен кандидат за "Оскар" с "Калинка" (Ladybird), но неуспяла да осребри нито една от номинациите. Нейният "Малки жени" е с шест номинации и - вероятно - отново нито една награда.
Филмът й обаче заслужи блестящи критики, защото е образец на професионална сръчност, умно писане (сценарият е на Гъруиг, само бегло базиран по книгата на Луиза Мей Олкът), актьорско майсторство и - не на последно място - отличен усет за епоха и конюнктура. Костюмното кино, каквото трябва да бъде в епохата на Инстаграм и смартфоните. Сърша Ронан е великолепна главна героиня и двигател на действието - макар ролята на Джо Марч да е сериозно предизвикателство; играли са я от Кетрин Хепбърн (1933) до Уинона Райдър (1994). В своя осъвременен прочит Гeруиг несъмнено влага и себе си: креативната и независима сестра е писателка, а развитието на персонажа ни казва много за пътя на артиста, за сблъсъка му с конвенциите и за трудната, понякога измамна природа на творчеството.
Около нея гравитират останалите три сестри - Ема Уотсън като хубавицата, която първа ще се омъжи; устатата, но и романтична Ейми (страхотна Флорънс Пю), и тихата, болнава Бет. Лора Дърн играе майка им, а искрящият млад талант Тимъти Шаламе - съседското богаташко момче, което влиза в плановете на поне две от четирите.
"Малки жени" на Гъруиг е интелигентен, изискан, но не и радикален прочит на романа. Той е завладяващо заснет, с ефектни скокове във времето, със замайващи декори и костюми, с отлични актьорски изпълнения (дори Мерил Стрийп е тук) и е истинско удоволствие за сетивата. Но социална критика - не е; в крайна сметка героините избират утъпкания път, не независимостта. Режисьорката ни оставя да умуваме дали развръзката е диктувана от сърцето или от пазара; дали финалът на книгата е и хепиенд за момата Джо. А на метаниво става още по-интересно: Грета Гъруиг започна своя професионален път именно с роли във филмите на мъжа си Ноа Баумбах ("Брачна история").