Докато чакаме българската премиера на фаворита за тазгодишните награди "Оскар" "Фаворитката", можем да подгреем с друга история за интриги и опасности в английския кралски двор. "Кралицата на Шотландия" разказва за турбулентната история на Мария Стюарт. Сложната лична и семейна биография на шотландската кралица е пречупена през призмата на отношенията й с друга силна жена от епохата и нейна съперница за короната на обединена Британия - Елизабет I.
Лондонската театрална режисьорка Джоузи Рурк дебютира на екрана с този филм и затова той - закономерно - на моменти страда от театралност, хаотично действие и твърде много герои, които влизат и излизат на сцената без особено стройна логика. Други детайли в "Кралицата на Шотландия" обаче са изпедепцани по всички правила на седмото изкуство, той получи заслужени номинации "Оскар" за костюми и грим.
Колкото и да са посредствени историята и драматургията, една пищна костюмна драма винаги има своите изкушения и своята публика. Особено ако картите се разиграват от две от най-талантливите и ефектни млади актриси на нашето време. В ролята на Елизабет влиза импозантната руса красавица Марго Роби ("Вълкът от Уолстрийт", "Аз, Тоня"). Мария Стюарт, по-сложният и нюансиран образ, е поверен на Сърша Ронан - блеснала още като дете в "Изкупление" на Джо Райт, вече на 24 години, с над 30 филмови роли, три номинации "Оскар" и напълно овладяно екранно присъствие.
"Кралицата на Шотландия" е типичен пост-MeToo филм, в който цялата власт е поверена на нежния пол, макар действието да е ситуирано в средата на мракобесния XVI век. И двете героини са образци на протофеминизма - опитващи се с различни средства да защитят позициите и правата си в един враждебен мъжки свят. Особено Мери, при все трите си брака, е представена от сценаристите и автори на диалога (мъже, все пак) като прогресивна либерална икона. В същността си обаче тя е едно подрастващо момиче (Стюарт се завръща в Шотландия, след като френският крал Франсоа я оставя вдовица на 18 г.), търсещо себе си сред генетично предначертаните амбиции за британския престол. В "young adult" ключ донякъде е издържан и образът на нейната братовчедка Елизабет I - макар обезобразена от шарка и клоунски грим в края на филма, тя също е едва на двайсет и нещо: предстои й да се втвърди до желязната лейди, изиграна от Кейт Бланшет в "Елизабет" в края на миналия век, и управлявала острова близо петдесет години чак до 1603 г.
Мъжките персонажи от своя страна са аморфна маса в черни дрехи, сред която не липсват и сиви кардинали, и предатели, и религиозни фанатици, и домогващи се до властта, и гейове, и дори чернокожи; но дали заради авторското решение, или заради величественото присъствие на двете титулярни актриси и незабележимата игра на останалите (макар сред тях да не липсват известни имена като Гай Пиърс и Дейвид Тенант), ни един не успява да се отличи. "Кралицата на Шотландия" от начало до край е спаринг между Роби и Ронан, в който с харизма и твърдост печели втората, макар в крайна сметка - известен от историята факт - Мария да е екзекутирана от Елизабет по подозрения в държавна измяна. Логично, поанта и връх на продукцията е единствената сцена, в която двете споделят екрана след дълго дистанционно съперничество и епистоларно общуване.
