Винаги е приятно да гледаш Харисън Форд: дори и на 77, с отшелническа брада, която съвсем скоро ще обръсне за снимките на петия "Индиана Джоунс". Този път го виждаме в поредната, шеста, адаптация на "Дивото зове", класическия роман на Джек Лондон от 1903 г., в който кучето Бък е отвлечено от топлия си дом и се сблъсква със суровия живот в Аляска по време на Златната треска. Ролята на добряка Джон Торнтън преди са изпълнявали Кларк Гейбъл, Чарлтън Хестън и Рутгер Хауер, но общото между предишните версии е, че кучетата в тях са... кучета. Само в "Дивото зове" от 2020 г. приятелят на човека е компютърно генериран образ, неестествено реалистично CGI ала миналогодишния "Цар лъв". И точно както тогава - предоверяването на технологиите носи и минуси, не само плюсове.
Форд е академик в партньорствата с безсловесни космати създания - обраното му присъствие тук додава стабилна доза човечност на историята за оцеляване и завръщане към дивата природа. Крис Сандърс, половинка от авторския тандем зад "Как да си дресираш дракон" и "Лило и Стич", поема режисурата на тази кръстоска между игрално кино и компютърно анимирани образи. А величествената камера е на Януш Камински, оператора на Спилбърг от "Спасяването на редник Райън" и "Списъкът на Шиндлер" - с името му веднага във въображението изниква монохромна кучешка драма, заснета с истински кучета в истинските ледени простори на Аляска...
И все пак, където не успява в овладяването на технологията, "Дивото зове" уцелва правилния тон в емоцията. Това е старомоден, сантиментален приключенски филм, в който героят се бори с буйни реки, застрашителни лавини и хлъзгав лед. Макар и често генерирани на компютър в добре отоплено студио, природните панорами изглеждат зашеметяващо. Лека комична нотка вкарва френският актьор Омар Си, а сред най-трогателните моменти е "дуетът" на Харисън Форд, който свири на хармоника, с четириногия му приятел.
YouTube
