Жанрът на ужасите се оказа единственият в киното, на който пандемията не се отрази пагубно. Жизнеспособността на хоръра и постоянството на неговите фенове са завидни; сравнително ниските бюджети бързо биват избивани от приходите, без да се изисква особена творческа оригиналност, участие на високоплатени звезди или скъпа сценография и специални ефекти. Това се отнася не само за американския пазар; и в България страшните филми имат своята, макар и ограничена, твърда аудитория. Това обяснява донякъде защо във все по-бедния на разнообразие киноафиш непременно има поне 1-2 филма на ужасите. Повечето от тях не заслужават отделен критически преглед, затова тук ще обобщим три, излезли през последните две седмици.
Ръсел Кроу като "Екзорсистът на папата"
Носителят за "Оскар" за "Гладиатор" е един от ярките актьори на нашето време, макар че наднорменото тегло напоследък го лишава от интересни роли. Във филма той се превъплъщава в отец Габриеле Аморт - действително съществувала личност (1925-2016), който работи на щат към Ватикана и твърди в своята автобиография-бестселър от 1990 г., че е извършил 50 000 екзорсизма. Сценарият все пак цитира неговата фраза, че 98% от хората, при които го викат, са за психиатър, не за екзорсист.
Изгонването на дявола е обичана тема в киното още от началото на 70-те, когато Уилям Фридкин снима един от жалоните на християнския хорър The Exorcist (у нас под заглавието "Заклинателят"), и филмът на австралиеца Джулиъс Ейвъри не прави нищо, за да разнообрази утвърдените оттогава шаблони на поджанра. Декорите и операторската работа на Халид Мохтасеб са добри, но всичко останало е просто смехотворно. Част от репликите на Аморт са замислени като смешки, забавен е и италианският му акцент: може би създателите са подозирали, че никой няма да приеме обладаните им от лукавия американчета насериозно. Все пак Кроу излъчва достойнство дори и в тази роля, а изборът 81-годишният Франко Неро да изиграе папата изглежда логичен. Католическата църква, разбира се, побърза да се възмути от фриволната филмова интерпретация.
YouTube
"Злите мъртви" възкръсват
и този път идеологът на легендарния франчайз Сам Рейми е само изпълнителен продуцент. Креативно той приключва участието си след "Армията на мрака" (1992) - третият от хорър трилогията с комедийни елементи, започната десетилетие по-рано, за да се отдаде в бъдеще на комерсиални проекти като "Спайдърмен". През 2013 г. уругваецът Феде Алварес засне приличен нов прочит на историята му за демони, отприщени от прочит на древната шумерска книга "Некрономикон", последва и сериал - "Аш срещу Злите мъртви".
Аш е главният герой от първите три филма, в четвъртия се мярка след надписите, а в новия, пети - "Злите мъртви: Пробуждане", отсъства въобще. Персонажите са нови, предимно жени и деца, сменен е и мизансценът - от хижа в гората действието се премества в многоетажна жилищна сграда, която предстои да бъде разрушена, а режисьор е Лий Кронин. Компетентен хорър от най-зловещия вид, който не пести кръв, черва и други физиологични подробности на ужаса, филмът не поема никакви рискове и върви по утъпканите пътеки на клишето. Алиса Съдърланд е отлична като главния злодей. Филм за заклети почитатели на жанра, които се възбуждат от кадрите на жена с моторна резачка в ръка. Останалите няма какво да правят тук.
Никълъс Кейдж e граф Дракула
Третият филм в тази своеобразна (анти)селекция е и най-любопитният, макар това да не означава "добър" по никакви параметри. И в него имаме някогашен носител на "Оскар" - Никълъс Кейдж, чиято кариера обаче се срина главоломно в наши дни. С бюджет от 65 милиона долара за икономичните 93 минути, "Ренфийлд" е първата високобюджетна студийна продукция в CV-то на "Чичовото" (Кейдж е племенник на Ф.Ф. Копола) от почти две десетилетия. Той играе Дракула в един характерен за него ключ на преувеличение, преиграване и превземка под килограми грим и протези.
Главен герой на тази история обаче не е трансилванският граф-кръвопиец, а неговият лакей Ренфийлд, описан от Брам Стокър като ядащ мухи и врабчета лунатик. В ролята влиза Никълъс Холт. Зад жанровия миш-маш от изненадващо брутален хорър, готик фантазия, комиксова стилистика, екшън схватки и черна комедия се крие винаги актуалното послание за жертвата, която успява да превъзмогне токсичното влияние на насилника; само че то е добре скрито под пластовете бутафория. С известни уговорки "Ренфийлд" може да бъде приет като форма на кърваво забавление, оцветено от две колоритни актьорски изпълнения.
И трите филма са категория 16+.
