В края на м.г. за кратко изглеждаше, че непознатият на българската публика "Минали животи" може да сътвори поредното чудо на наградния сезон, тъй както година по-рано го направи "Всичко навсякъде наведнъж". Дебютът на корейската канадка Селин Сонг се появи сякаш от нищото и след дебют на снежния "Сънданс" през януари спечели общо 79 награди и над двеста номинации, сред които две за "Оскар" - най-добър филм и най-добър оригинален сценарий. Това е история на успеха, която независимото студио А24 пише вече няколко пъти. През 2022 г. техният филм "Минари", също история за американската мечта на корейски преселници, спечели шест номинации и една награда "Оскар" (поддържаща женска роля). През 2023-та китайската пералня от споменатия "Всичко навсякъде наведнъж" завъртя в центрофугата си и Академия, и публика, спечелвайки потресаващите (и равни на "Опенхаймер"-овите) седем златни статуетки.
"Минали животи" (Past Lives) нямаше този гръмък успех, и слава богу. Натюрелът на филма не го предполага. Не очаквам и тълпи от публика в българските киносалони, където ограничената артхаус аудитория е поуморена от завършващия "София Филм Фест" и приоритетно ориентирана към "Прекрасни дни" на Вим Вендерс - още една камерна история, съчетаваща най-доброто от Запада и Изтока. Въпреки това филмът на Селин Сонг се препоръчва за ценителите на тихото кино без спецефекти, на романтичните души и търсачите на неуловимото.
Американското безполово кино от последните десетилетия е несъмнен длъжник на романтичния жанр. С изключение на "канселирания" Уди Алън ми е почти невъзможно да се сетя кой днес снима филми за любовта. Това очебийно отсъствие кара критиците да сравняват "Минали животи" със стандарти като трилогията "Преди..." на Ричард Линклейтър и "В настроение за любов" на Уон Карвай. Трайността му и шансовете да се нареди наистина сред тях ми изглеждат незначителни, обаче дебютът на Селин Сонг е все пак прекрасно написан и заснет, с точен ритъм на разказа и ненатрапчив финес. "Екзотиката" в него е почти незабележима на фона на други азиатски шлагери, защото това е история, която може да се случи на хора от всяка раса навсякъде по света.
"Минали животи" започва с хитроумен кадър, в който жена азиатка, мъж азиатец и бял мъж седят в бар. Ние не чуваме какво си говорят, но глас зад кадър ни сугестира: какви са сега тези? Може би двама от тях са гаджета, може би - брат и сестра? А какъв им е третият? После филмът изоставя сцената в бара и ни хвърля в квартал на Сеул, където 12-годишно момиче и 12-годишно момче се прибират заедно от училище. Невинното приятелство между тях разцъфтява и никой не знае какво им готви животът, но изглежда те планират да продължат през него заедно. Минути по-късно става ясно: семейството на момичето емигрира. Има една ударна сцена, в която то тръгва по стълбите нагоре, а момчето свива в страничната уличка, и никой не говори с другия - неумолим знак, че пътеките им се разделят.
Сценарият на Сонг стъпва върху нейни лични преживявания. Тя е момичето, което заминава за Канада, тя е младият драматург, който търси късмета си в САЩ след завършване на университета. На 24, един кръг на азиатския календар по-късно, пътищата на момчето и момичето отново се пресичат: този път виртуално, в Скайп и Фейсбук. Изглеждат развълнувани и щастливи, но разстоянието е безмилостно.
Трябва да чакат, те и ние, още 12 години, когато вече наистина ще се срещнат в Ню Йорк. Тя е омъжена за типичния нюйорски евреин интелектуалец (нали ви споменах Уди Алън?), а той не знае какво да прави с живота си. Но развитието на сцената в бара, с която започна филмът, предстои и двамата заедно ще се сблъскат с копнежа по несбъднатото, с онова "а какво би било, ако...?".
"Минали животи" играе с будистката концепция "ин-йън", в която срещите в минали животи са предпоставка за духовна близост в бъдещите. Но очакващите действие, катарзис, драматична развръзка ще бъдат разочаровани. Това е история за неслучилото се, за загубата на невинност, за пропилените надежди, за втория шанс, който също пропускаш. Разказана нежно и пестеливо, с чудесни диалози, мелодична музика и лирична камера. Филмът е сдържан и в културните разлики, въпреки че се развива на два езика и два континента. Няма и никаква диалектика - никой от персонажите не е герой, никой не е злодей или убиец на любовта. В актьорско отношение "Минали животи" бе хвален най-вече за превъплъщението на Грета Лий, която е натоварена с най-обемната задача, но не по-слабо впечатляват мъжете, Тео Йо и Джон Магаро. Ала истинската звезда тук е режисьорката и сценаристка Селин Сонг, която сръчно балансира между горчиво и сладко, между тъга и просветление, между мелодрама и метафизика.
YouTube
