На 28 ноември петстотин (500) евродепутати от общо 747 присъствали гласуваха в подкрепа на резолюция на Европейския парламент за присъединяването на ЕС към Истанбулската конвенция. Против са гласували 91 евродепутати, а петдесет са се въздържали. Резолюцията призовава страните членки, които все още не са ратифицирали Конвенцията, да го направят колкото се може по-скоро. Освен това тя осъжда нападките и кампаниите против Конвенцията, като посочва, че те са базирани на умишлено грешно тълкуване и представяне на съдържанието й пред обществеността. В общо 21 точки документът призовава за изпълнението на всички конкретни мерки за борба с домашното и сексуалното насилие над жени, включително действия, насочени към осигуряване на икономическата им независимост; провеждане на кампании за борба с половите стереотипи и патриархалното насилие; създаване на механизми за докладване на сексуално насилие на работното място; подобряване на събирането на данни за домашно и сексуално насилие; осигуряване на възможности за обучение на работещите в съдебните, медицинските и полицейските среди, за да знаят как да подхождат към случаи на домашно и сексуално насилие. Всеобщ проблем е липсата на разбиране към жертвата, демонстрация на елементарно съчувствие и осигуряване на атмосфера, в която тя да се чувства защитена и сигурна, за да може да разкаже случая си. Много често жертвите биват разпитвани или преглеждани от мъже, което може да бъде сериозна пречка, ако не бъдат предразположени. В този контекст американската продукция на "Нетфликс" „Невероятно“ предлага богат материал за по-доброто разбиране на проблеми, свързани с изнасилване на жени.
Срещу резолюцията са гласували осем от присъствалите 17 български евродепутати
от три от парламентарните групи – ЕНП, Социалисти и демократи, Европейски консерватори и реформисти. Това са Асим Адемов, Александър Йорданов, Ангел Джамбазки, Иво Христов, Андрей Новаков, Цветелина Пенкова, Андрей Слабаков, Петър Витанов. Все мъже. Шестима са се въздържали. Това са Радан Кънев, Андрей Ковачев, Ева Майдел, Емил Радев, Сергей Станишев, Елена Йончева. „За“ са гласували единствено евродепутатите на ДПС Атидже Алиева-Вели и Илхан Кючюк. Искра Михайлова не е гласувала. Според данните на VoteWatch 12 от българските евродепутати са гласували против линията на парламентарната си група (т.нар. бунтовници), тоест гласували са антиевропейски.
Като се има предвид сериозността на проблема с домашното и сексуалното насилие в ЕС, където една трета от жените са жертва на едно от двете или и двете, а също и ситуацията със зачестяващите убийства на жени от техните партньори, както и отровната атмосфера на дезинформация в България, гласуването на българските евродепутати може да се окачестви не само като антиевропейско, но и като антибългарско.
Нещо повече, независимо от твърденията за обратното това гласуване е крайно непатриотично, защото няма човек, който да обича страната си и да е против предприемането на мерки за борба с насилието над една голяма част от нейните граждани. И докато гласуването против на някои евродепутати не е изненада, то открои няколко ярки примера на политическа импотентност и дори некомпетентност.
Да започнем от Сергей Станишев,
тъй като неговото гласуване с „въздържал се“ е най-ярката проява на антиевропейско гласуване. Причината е, че става дума не просто за редови евродепутат, а за шефа на втората по големина европейска политическа партия – Партията на европейските социалисти (ПЕС), която, макар и да включва грозни отломки от миналото, като тоталитарната БСП, се обявява за семейство на прогресивни партии. Това означава партии, които се борят за напредък в защитата на правата на човека и социалното равенство. Друго озадачаващо наблюдение на разбивката с гласуването на VoteWatch е, че две жени са се въздържали. Това са герберката Ева Майдел и бесепарката Елена Йончева. Като жена не мога да проумея как тези две госпожи могат да спят спокойно след тази проява на крайна несолидарност и липса на елементарна емпатия към съдбата на хиляди жени, подложени на жесток тормоз от съпрузите или партньорите си. Да не говорим за вече десетките жени, изгубили живота си в опит да се отърват от своите насилници.
Как тези две жени ще погледнат други в очите?
Как ще погледнат колегите си в Европарламента? Какво ще кажат на децата си? С какви очи ще се обърнат към избирателките си?
Гласуването на единствения евродепутат, който "Демократична България" успя да изпрати на последните евроизбори - Радан Кънев, не е изненада, като се има предвид цялостното му поведение като евродепутат, а също и изявленията му отпреди по този и други поводи. Озадачаващото в неговия случай е некомпетентността му предвид факта, че е и правист. Г-н Кънев си е направи труда да обясни във Фейсбук мотивите за въздържането си да подкрепи резолюцията на ЕП, което безспорно е похвално. Самите мотиви обаче разкриват дълбоко неразбиране на европейското право. Най-напред да започнем оттам, че има решение на Съвета на министрите Конвенцията да бъде подписана от името на ЕС като организация в допълнение към присъединяването на страните членки поотделно. Това решение е публикувано в Официалния журнал (държавния вестник на ЕС) на 20 май 2017 година, с което то става част от европейското законодателство и трябва да се прилага от институциите на ЕС и страните членки. На този фон обясненията на уважаемия евродепутат, че тъй като има решение на българския Конституционен съд, което обявява ИК за противоконституционна, значи няма нужда да се гласува за резолюцията, издава значителна некомпетентност.
Европейското право има върховенство над националното законодателство,
включително и по отношение на националните конституции, особено когато става дума за фундаменталните права. "Насилието срещу жени е нарушение на техните човешки права и представлява „екстремна форма на дискриминация“, пише в решението на Съвета на министрите. В обясненията си г-н Кънев казва още, че ИК не трябва да е обект на европейски мерки, а на национални. С решението на Съвета на министрите ИК да се подпише и от ЕС като организация в допълнение към страните членки прави ситуацията хибридна. По отношение на изпълнението на ИК ЕС и страните членки споделят компетенции. Това означава, че за онези разпоредби на ИК, които засягат общоевропейско право, компетентността е на ЕС. Страните членки имат компетентност за всичко, което не засяга общи европейски правила. Човешките права са част от първичното (на ниво конституционно) право на ЕС, което означава, че българските граждани и гражданки могат да разчитат на Съда на ЕС, за да търсят правата си, ако са нарушени в България. Познаването на европейското право е особено важно за политици като г-н Кънев, които говорят с плам за защитата на върховенството на закона.
Няма никакво съмнение, че тези недостойни да бъдат български представители в Европейския парламент са гласували по национална партийна повеля, като така на практика са се съгласили България да се превърне в страна, която подкрепя насилието над жени. Тоест да се превърне в черна дупка в Европейския съюз, която се опитва да издигне ограда между европейското законодателство и своите граждани. Поведението на евродепутатите е също така против върховенството на закона, тъй като те отказват да подкрепят резолюция, която призовава страните членки да спазят собственото си решение да се присъединят към Конвенцията поотделно или като ЕС. Гласуването против или въздържането от подкрепа за един принципен документ, гласуван от ПЕТСТОТИН представители на европейските граждани, е не на последно място и обида към цивилизационния избор на страната ни. С приемането на европейското законодателство страната ни показа, че иска да е част от общност, за която свободата и неприкосновеността на личността, както и върховенството на закона са най-висша ценност. Неподкрепата за резолюцията и същевременно съучастието в дезинформацията и манипулативното представяне на ИК пред българското общество граничат с национално предателство. А това е непростимо.
28 ноември беше черен ден за българското членство в ЕС
Ден, в който българските представители и представителки в ЕП застанаха на страната на насилниците. С гласуването си те демонстрираха антицивилизационност и смразяваща кръвта нечовечност. Няма смислен аргумент, който може да обясни, а още по-малко да извини подобно решение. Има само гнусна и нечовечна пропаганда, която тласка страната ни към нова империя на злото, в която човешкият живот и личността не струват пукната пара. Срам ме е от Асим Адемов, Александър Йорданов, Ангел Джамбазки, Иво Христов, Андрей Новаков, Цветелина Пенкова, Андрей Слабаков, Петър Витанов, Радан Кънев, Андрей Ковачев, Ева Майдел, Емил Радев, Сергей Станишев и Елена Йончева.
