Има една невидима държавна служба - толкова "дейна", че малцина знаят за съществуването ѝ. Става дума за Държавната агенция "Безопасност на движението по пътищата", накратко ДАБДП. Трагедията с 12-годишната Сияна и зачестилите чудовищни инциденти по българските шосета и улици само показват пълното безсмислие на "апокрифното" ѝ съществуване.
Какво е свършила ДАБДП досега? Да започнем от последните събития. След гибелта на Сияна и последвалия инцидент в същия фатален пътен участък агенцията съобщи, че се е самосезирала, извършила е проверка на място (както я задължава чл. 164г, ал. 1 от Закона за движение по пътищата) и е установила следното: "Основният проблем на този пътен участък е свързан с неговите геометрични характеристики и най-вече с неоптималните радиуси на завоите. След продължително спускане на права отсечка следват два завоя, което налага рязко намаляване на скоростта. Предстои изготвяне на пълен доклад от проверката, в който на базата на анализа на установените дефицити по всички елементи на пътя ще бъдат дадени препоръки за обезопасяване на участъка".
Това е реакцията -
чиновнически бездушна и "След дъжд качулка"
Със същата чиновническа "сърцатост" в началото на януари Малина Крумова, председател на ДАБДП, казва в едно от редките си интервюта, че има "план за намаляване на жертвите" на пътя и че той работи. "В националната стратегия сме заложили намаляване на жертвите с 50% спрямо 2019 г. за 10 години. Резултатът за 2024 г. е в рамките на планираното. Безопасността на движението изисква комплексни мерки, последователност на политиките, във всеки момент да се следват заложените цели и мерки и те да водят до такова подобрение", реди общи приказки плановичката Крумова.
Агенцията бе създадена при последното правителство на Бойко Борисов през 2019 г. - като "нов модел за управление на пътната безопасност". Шест години по-късно новият "модел" никакъв не се вижда, а хората масово бъркат и смятат, че Агенцията за пътна безопасност и далеч по-известната й посестрима - Агенцията за пътна инфраструктура (АПИ), са едно и също. И не е чудно, защото ДАБДП се занимава предимно с кръгли маси, брошурки и спорадични бледи кампанийки в избрани медии. Финансирани с парите на данъкоплатците, разбира се. Дейността й, доколкото я има, се дублира с други институции - МВР и пътна полиция за контрола и възпитанието на участниците в движението, МРРБ, АПИ и общините (отговорни за пътищата), автомобилната инспекция - за надеждността на превозните средствата и прочее. Няма сериозни мерки, няма и помен от идеи за реформи, дори за революционни промени, без които държавата явно не може да противостои на "войната по пътищата".
Последният годишен доклад за пътната безопасност, публикуван от агенцията, е за... 2022 г. Поне това се вижда на сайта й. Още по-вехт е последният видим "обобщен доклад за безопасността на движението и пътнотранспортната обстановка в страната" - отнася се за първата половина на 2020 г.
На интернет страницата на ДАБДП все пак има нещо актуално - качени са годишните планове за
проверки на опасни пътни участъци,
вкл. и за 2025 г. Те обаче са доста неамбициозни. За тази година например са предвидени едва 10 инспекции - няма и по една на месец. А като се има предвид критичното състояние на шосетата - от липсващата маркировка до кратерите по асфалта, би трябвало проверките да са стотици.
Повечето отсечки в списъка за 2025 г. са от второ- и третокласната пътна мрежа. Малко са главните шосета - северният обход на Бургас, участъкът от АМ "Хемус" между пътните възли "Буховци" и " Белокопитово“, I-3 „Гара Бяла - Коритна – Ябланица“.
Експертите, на които се възлагат инспекциите, съвестно си вършат работата - обследват, описват проблемите и дават препоръки. Това се вижда от публикуваните техни отчети. Никой не се съмнява, че в агенцията има отлични специалисти - добре подготвени и почтени. Но целият им труд се обезсмисля, защото остава невидим за обществото. Смисълът на тези проверки е агенцията да проследява изпълнението на препоръките и да докладва резултатите в своите годишни доклади. Само че, както стана дума, последният годишен отчет на ДАБДП е от 2022 г.
Освен за проверките ведомството си има и План за.... равенство между половете.
На сайта на агенцията стои и бутон "Проверка за глоби", който препраща към оригиналното и познато място за такива справки - уебстраницата на МВР.
През годините администрацията за сигурно движение по родните пътища
неумолимо трупа разходи
Като всяка друга държавна служба и тя се обзавежда с автомобили, обикновени и специализирани, с компютри и софтуер, със самолетни билети за командировки и т.н. ДАБДП няма собствено седалище - наемател е на имоти на Българската православна църква в сърцето на София, на пл. "Света Неделя". И плаща височки наеми, показва справка в Регистъра на обществените поръчки. Там се виждат два договора със Софийската епархия за близо половин милион лева (за 220 830 и за 245 364 лв.) за ползване на помещения за три години.
Пак в регистъра се вижда, че през 2023 г. агенцията е пуснала поръчка за 610 000 лв. за разработване и внедряване на "единна електронна платформа за подаване и обработване на сигнали, свързани с безопасността на пътната инфраструктура".
Финансирането е осигурено по прословутия План за възстановяване и устойчивост. Явяват се шестима кандидата, но процедурата затъва в жалби, пет на брой - първата е от края на 2023 г.(от "НВВ КОНСУЛТ"), последната е от "Контракс" от януари т.г. През януари поръчката е прекратена. Дали в агенцията не са се уплашили, че може да ги погне европрокуратурата, защото става дума за европейски безвъзмездни средства, а петте жалби подсказват, че нещо не е наред?
Един от големите харчове на невидимата агенция е сдобиването с две мобилни лаборатории за обследване на пътищата. Договорът е сключен със ССАРМ ЕООД, а сумата на покупката е близо 2.1 млн. лева. Това принципно е чудесна инвестиция, но чул ли е някой за работата на тези мобилни лаборатории...
Наскоро неправителствената организация "Институт за пътна безопасност" разкри, че само за година държавната агенция е похарчила
половин милион лева за присъствие в избрани медии
Плащала е на телевизии и радиа да отразяват кампании за пътна безопасност. Само за излъчването на кампанията "Гласът от задната седалка" по няколко радиостанции през ноември и декември агенцията е платила 25 000 лв. Големи тв групи като "Нова" и "бТВ" също са били партньори на агенцията по тази линия.
В "арсенала" на ДАБДП влизат и просветни печатни материали - основно брошури с шарени картинки, които не блестят със съдържателност и оригиналност (видими са на сайта на агенцията). Ето пример от двустраничната брошурка с напътствия към родителите на 12-15 годишни: "Управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта значително увеличава вероятността от настъпване на инцидент".
В разходната част на бюджета агенцията фигурира по странен начин - като "друга бюджетна програма". За 2024 г. например
ДАБДП е струвала към 3 млн. лв.
на данъкоплатците - 1.695 млн. лв. са разходи за персонала, над 1.27 млн. лв. са за издръжка.
Във вторник премиерът Желязов свика голяма работна среща по темата "Опасни пътища". Бяха набелязани 37 мерки. В съвещанието участва и началничката на ДАБДП Малина Крумова. Същата вечер в интервю за БНТ на въпроса какво се е променило от създаването на агенцията през 2019 г. досега Крумова отговори: "Държавните институции вече започнаха да мислят..." Дори да е права обаче, не им личи.
Оправдава ли ДАБДП съществуването си? Какъв е приносът й в битката за безопасни пътища и спасени човешки животи? Трябва ли данъкоплатците да продължават да я издържат, вместо нейните милиони да се насочат за по-смислени неща? Въпросите са риторични. А има и други, които плачат за закриване.
